През 1922 г. британският археолог Хауърд Картър открива това, което е търсил през последните шест години: гробницата на Тутанкамон. Тя е сгушена в Долината на царете край Луксор, Египет, и нейните съкровища все още се смятат за едно от най-легендарните археологически открития.
Но славата и известността на Картър си имат цена: в деня, в който Картър отваря гробницата, змия убива канарчето му. Някои от египетските работници смятат това за „предупреждение от духа на мъртвия фараон срещу по-нататъшно нахлуване в личния живот на гробницата му“.
Който влезе тук, умира? Проклятието на фараона
Продължават да се носят слухове за проклятието на мумията, което Картър отприщва, особено когато хората, свързани с разкопките, започват да умират.
Но след като минават десетилетия и все повече членове на екипа на Картър умират, учените започват да се чудят дали има много по-обикновена причина за смъртта.
Гробницата на Тутанкамон и първата смърт
През април 1923 г. Джордж Хърбърт, 5-и граф на Карнарвън, лежи с треска и кашлица в болница в Кайро. Когато той умира на 5 април, светлините в града угасват.
В дома му в Хемпшър, Англия, кучето на лорд Карнарвън, Сузи, умира няколко часа след неговата смърт.
NYT сочи като причина за смъртта пневмония вследствие от ухапване от заразено насекомо. Но тъй като той присъства на откриването на гробницата на Тутанкамон няколко месеца по-рано, започват да се носят слухове за проклятието.
В некролога на лорд Карнарвън в New York Times се отбелязва, че още преди той да се разболее, „се говорело за проклятия на древните египтяни с мистични заклинания срещу всеки, който се осмели да наруши съня на фараона“.
"Сън": Причина за инцидентите в Египет е проклятието на фараоните
Ден след смъртта на Карнарвън вестникът цитира спиритуалиста и създател на Шерлок Холмс – сър Артър Конан Дойл, – който казва, че „злонамерен дух може да е причинил фаталната болест на лорд Карнарвън“.
Горе-долу по същото време обаче сър Ърнест А. Уолис Бъдж от Британския музей описва теориите за проклятието като „дрънканици“ пред NYT.
Много смъртни случаи се свързват с проклятието
Мълвата за проклятието продължава, когато американският финансист Джордж Джей Гулд умира през май 1923 г. от пневмония няколко месеца след посещението на гробницата.
Филип Ливингстън По, роднина на Едгар Алън По, също хваща пневмония няколко месеца след като посещава гробницата през 1923 г. Болестта му влиза във вестниците и е приписана на „Проклятието на мумиите“, въпреки че той живее още 47 години.
Когато Ричард Бетел, секретарят на Хауърд Картър, умира през 1929 г., различни разкази сочат, че той е или деветият, или десетият, или тринадесетият човек, свързан с разкопките.
Общо броят на смъртните случаи, които вестниците приписват на проклятието, варира от 9 до над 20, в зависимост от това дали са включени посетителите на гробницата и роднините на багеристите.
Многото смъртни случаи, приписвани на проклятието, включват убити при автомобилни катастрофи, стрелба, пожар в къща и хора, които са посегнали на живота си. Някои от тях никога не са посещавали гробницата и просто са били свързани с друг, който е бил там.
Страх от проклятието на фараоните в Египет заради нарязана гробница
Въпреки ненаситния апетит на западните медии към идеята за проклятието на мумията е голяма рядкост западните вестници да включват смъртта на египтяни в отразяването на проклятието. Един от малкото е Али Камел Фахми Бей, който според сведенията посетил гробницата. През 1923 г. съпругата му го застреляла в хотел „Савой“ в Лондон и последвал сензационен процес.
Но десетки египетски работници допринасят за разкопаването на гробницата на Тутанкамон. Тъй като Картър никога не е назовавал повечето от тях в бележките си и те рядко са били споменавани в пресата, е трудно да се разбере как почистването на прах и отломки от хилядолетия е повлияло на здравето им.
Проклятието на гъбичките?
След десетилетия някои учени се зачудили дали в гробницата на Тутанкамон не се крие нещо по-земно, но смъртоносно: гъбички.
Двама лекари публикуват статия в The Lancet през 2003 г. с твърдението, че аспергилус – обикновена плесен, може да е разболял лорд Карнарвън.
Аспергилозата може да причини кашлица, задух, но е по-сериозна за тези, които имат отслабена имунна система. Лорд Карнарвън започва да посещава Египет, след като сериозна автомобилна катастрофа през 1903 г. уврежда белите му дробове, което би го направило особено уязвим към мухъла.
В изследване от 2013 г. учени от Харвардския университет разглеждат кафяви петна, открити по стените на гробницата на Тутанкамон, когато Картър за първи път разпечатва гробницата. Микробиолозите искат да определят дали гъбички, или други микроби са отговорни за петната и дали представляват риск за здравето на посетителите.
Египетски археолог разкри тайната на "червения живак" и проклятието на фараоните
Въпреки че анализът открива доказателства за гъбични общности и бактерии, те вече не са активни и не представляват заплаха за посетителите или стенописите.
Невъзможно е да се каже дали аспергилус, или други гъбички са допринесли за смъртта на лорд Карнарвън или Гулд. Днес археолозите носят ръкавици, маски и понякога дрехи за еднократна употреба, за да се предпазят от мухъл и гъбички.
Може би най-обикновеното обяснение на проклятието идва от Франк Макланахан, който лекува лорд Карнарвън по време на заболяването му в Луксор. Смъртните случаи са малък брой от многото, посетили гробницата.
„Имаше археолози, които идваха и си отиваха през цялото време от всички части на света – казва той в интервю от 1972 г. – Ако вземете една голяма тълпа от хора и проверите отново по-късно, ще откриете определен процент смъртни случаи сред тях.“
Източник: Business Insider
