Физици от Франция и Швейцария предложиха алтернативен модел на формирането на Вселената, обяснявайки едновременно няколко несъответствия на Стандартния модел на физиката. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Physical Review Letters.
Резултатите от експерименти, проведени от учените, са потвърдили валидността на основните положения на Стандартния модел на физиката на елементарните частици. Този модел точно описва повечето от взаимодействията на основните частици на нашата Вселена, но има и очевидни пропуски. По-специално в него отсъстват частици тъмна материя - това не позволява да се обясни ускореното разширяване на Вселената, а масата на Хигс бозона, предсказана от този модел, е поне три пъти по-голяма от получената в експерименти.
За да обяснят последното несъответствие във физиката, Рафаеле Тито д'Аньоло от френския университет Париж-Сакла и Даниеле Терези от ЦЕРН са предложили алтернативен модел, базиран на хипотезата за мултивселена.
Тази хипотеза предполага, че по времето, когато се е формирала нашата Вселена, е имало много други паралелни вселени, обяснява РИА Новости. Разпределението на бозоните на Хигс между различните вселени и техните региони е било нееднородно – едни области са съдържали тежки бозони, а други - по-леки.
Залагайки такива начални условия в своя модел, изследователите установили, че според своето развитие регионите от мултивселената с тежки Хигс бозони бързо са ставали нестабилни и се разрушавали за много кратък период от време - около 10 на минус 5 секунди.
Такъв сценарий, известен в космологията като Big Crunch, предполага, че в даден момент под въздействието на тъмната енерги разширяването на Вселената се заменя с рязко свиване и Вселената колапсира в сингулярност. В резултат на това според изследователите е останала само нашата Вселена, съдържаща много лек Хигс бозон.
Освен това, анализирайки своя модел, авторите са открили друг фактор, който е предотвратил колапса на нашата Вселена – симетрично силно взаимодействие – фундаментална сила на природата, която възниква между субатомните частици на материята и антиматерията.
По такъв начин учените смятат, че техният модел обяснява друго фундаментално противоречие на Стандартния модел - нарушаването на CP-симетрията - симетрията между взаимодействието на частици и античастици.
Изследователите се надяват, че тяхната хипотеза ще бъде потвърдена в бъдещи експерименти.
