Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Най-новите научни данни за ваксината на AstraZeneca - ниво на защита и сериозни странични ефекти

24 февруари 2021, 06:25 часа • 26509 прочитания

По-дълъг период между поставянето на първа и втора доза на оксфордската ваксина (на AstraZeneca) води до по-голямо натрупване на антитела, съответно до по-голяма защита от коронавируса. Това показват данни от нови проучвания, обобщени в единен доклад и публикувани в специализираното научно списание The Lancet.

Според проучването, ако втората доза бъде поставена в период от повече от 12 седмици след първата, процентът на защита т.е. ефикасността прехвърля 81 на сто. Ако обаче втората доза, която е де факто за подсилване, бъде поставена в срок от по-малко от 6 седмици след първата, процентът пада до 55 на сто. А какво значи ефикасност на ваксината - НАУЧЕТЕ ТУК!

Важно е да се уточни, че след поставяне на първата доза антителата се увеличават непрекъснато в период от 22 до 90 дни, като към 90-тия ден нивото на защита става 76%. За съжаление в този период, ваксината не предпазва толкова силно от асимптоматично заразяване с коронавирус – само 17,2%. Но пък при поставяне на две дози в период от 6 до 8 седмици ваксината пази от асимптоматично протичане на COVID-19 в 74,2%. За сметка на това, в рамките на 22 – 90 дни след поставяне на първа доза има сериозна защита срещу това да предаваш вируса, ако си ваксиниран и заразен – в 63,9% не можеш да заразяваш. По-интересното е, че това ниво намалява на 49,3% след поставяне на втората доза – предположението защо става така е влиянието от участвалите в проучванията британци, тъй като по това време във Великобритания заразата избухна като цяло и е имало повече асимптоматични случаи, които се включват в проучването, отколкото по времето, когато е поставяна първата доза - тогава пандемията не беше в чак толкова остра фаза, колкото през есента.

Всъщност, при участвали над 24 400 души в проучването (малко над 8500 ваксинирани с оксфордската ваксина и също толкова в контролна плацебо груба, като участниците са от Великобритания – 8948 души, Бразилия – 6753 души и Южна Африка – 1477 души), 1% от ваксинираните са се разболели от симптоматичен COVID-19 след 14-тия ден от поставяне на първата доза, което значи ефикасност на ваксината в този етап (т.е. тези, които не се разболяват) от 66,7%.

Има само двама хоспитализирани заради заразяване с COVID-19 при прилагане на оксфордската ваксина, като и двамата са влезли в болница, защото са се заразили на първия ден от поставяне на ваксината и на десетия ден съответно – т.е. преди да може да бъде изграден адекватен имунен отговор.

Докладвани са общо 108 случая на сериозни странични ефекти при ваксинирани (12 282 души общо) и 127 при неваксинирани (11 962 общо), само че всъщност тук има важни уточнения – тези ефекти са включени, защото не е доказано, че не са пряко свързани с ваксината. Сред тях обаче има доста странни случаи, които навяват мисли, че едва ли ваксината е виновна – например поява на апендицит (6 случая), на дивертикулит (3 случая), на туберкулоза (1 случай), на инфекция на уринарния тракт (1 случай)!

В предаването "Още от деня" на БНТ вирусологът д-р Радостина Александрова коментира, че се правят опити с комбинация на векторна ваксина срещу коронавирус, каквато е тази на AstraZeneca и с РНК ваксини, каквито са тези на Pfizer/BioNTech и Moderna, като първоначалните резултати показват по-силен клетъчен имунитет, но тепърва има да се правят още доста изпитания.

Още: Експерт посочи колко често може да има очаквани странични реакции от ваксината на AstraZeneca

Първи сериозни данни от Израел за ваксината срещу коронавирус на Pfizer: имунитет и хоспитализации

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес