Представете си за момент, че не можете да говорите или да разберете нито една дума. Сега опитайте да разрешите математическа задача или да разплетете социална дилема. Без този досаден глас зад кадър в главата ви как изобщо изглеждат или звучат вашите мисли? Мислите ви биха ли спрели без език, който да ги ръководи?
Бъртран Ръсел, известният британски философ, със сигурност е смятал така. Той твърди, че езикът е основен за сложната мисъл, предполагайки, че без него изобщо не би могло да има истинско мислене.
Но природата сякаш разказва различна история. В крайна сметка шимпанзетата понякога могат да надиграят хората в стратегически игри. Враните изработват инструменти от пръчки, за да грабнат плячка от труднодостъпни пукнатини – и едва ли си мислят, че правят това в главите си. Те нямат думи, но мислят – може би по начини, които все още не разбираме напълно.
Този въпрос – дали езикът и мисълта са фундаментално свързани – е обект на оживен дебат между учени и философи. За Евелина Федоренко, невролог от Института Макгавърн за изследване на мозъка на Масачузетския технологичен институт, този въпрос има лесен отговор благодарение на продължилите десетилетие изследвания: Езикът и мисълта са различни единици, работещи в отделни части на мозъка.
Имате нужда от мислене, за да имате език, но нямате нужда от език, за да мислите и разсъждавате. Това е рядко и доста невероятно откритие, което предизвиква някои от най-дълбоките предположения за това какво ни прави хора.
Разделянето на мисълта и езика
Федоренко невинаги е вярвала в това. Като студентка в Харвард в началото на XXI век тя е привлечена от идеята – вкоренена в ученията на лингвиста Ноам Чомски – че езикът е това, което отличава хората. Тя смятала, че способността ни да нанизваме думи в сложни изречения е ключова за това как мислим. Заела се да намери мозъчната област, отговорна за управлението на тези лингвистични и когнитивни задачи, надявайки се да разкрие споделена мрежа, която захранва нашите напреднали разсъждения.
Но науката рядко се разгръща по начина, по който очакваме.
„Езикът е отличен пример за система, базирана на йерархични структури: думите се комбинират във фрази, а фразите се комбинират в изречения. И много сложни мисли се основават на йерархични структури. Така че си помислих: „Е, ще отида и ще намеря тази мозъчна област, която обработва йерархичните структури на езика“, каза Федоренко в интервю за Scientific American.
И все пак, докато се гмурка по-дълбоко в изследванията си, доказателствата сочат в обратната посока, както Федоренко описва в скорошна статия в Nature.
„Откривате това много ясно разделение между мозъчните региони, които изчисляват йерархичните структури в езика, и мозъчните региони, които ви помагат да правите същото нещо в математиката или музиката“, обяснява тя.
Вместо единна система, Федоренко открива, че езиковите области на мозъка остават тихи, докато хората се занимават с невербални задачи като решаване на пъзели или планиране на деня си.
Това изненадващо разделение повдига нов въпрос: каква роля тогава наистина играе езикът?
Мълчаливите езикови региони на мозъка при мислене
Доказателствата в подкрепа на констатациите на Федоренко идват от два различни подхода. Единият метод датира от векове – изучаване на хора с мозъчни увреждания, по-специално хора с тежки форми на афазия. Тези пациенти губят голяма част от способността си да разбират или произвеждат език, често поради увреждане на лявото полукълбо на мозъка.
За тези хора комуникацията може да бъде почти невъзможна. И все пак те все още могат да изпълняват сложни когнитивни задачи. „Можете да помолите хората с глобална афазия да решат математически задачи или да извършат тестове за социално разсъждение и стига инструкциите да са невербални, те могат да успеят“, казва тя. Това показва, че дори сложната мисъл не зависи от езика.
Вторият метод идва от съвременните инструменти за изобразяване на мозъка. Чрез картографиране на мозъчните региони, отговорни за езика, Федоренко може да провери дали същите тези региони се активират по време на различни видове мислене. „Откриваме отново и отново, че езиковите региони по същество са безшумни, когато хората участват в мисловни дейности като логически пъзели, задачи за запаметяване или планиране“, казва тя. И така, докато разчитаме на езика, за да изразим мислите си, самите мисли могат да съществуват без думи.
Това е откровение, което не само оспорва идеята на Ръсел, но и променя начина, по който мислим за самия ум.
Инструмент за комуникация, а не за мисъл
Ако езикът не е от съществено значение за мисленето, тогава защо хората са го развили? Според Федоренко езикът служи като ефективен инструмент за комуникация – един вид „пряк път за телепатия“. Въпреки че не можем да четем мислите си един на друг, езикът ни позволява да предаваме знания, мисли и идеи от един мозък на друг. Тази способност за споделяне на сложна информация вероятно е осигурила на ранните хора огромно еволюционно предимство.
„И всъщност повечето от нещата, които вероятно сте научили за света, сте научили чрез езика, а не чрез пряк опит със света. Така че езикът е много полезен“, посочва Федоренко. Независимо дали става дума за най-новото научно откритие, или рецептата за тайната супа на баба ви, голяма част от човешкото познание се предава чрез думи.
Но това не означава, че езикът е това, което насочва човешката мисъл. Мозъкът съдържа множество системи, които се справят с различни аспекти на познанието – като социално мислене, решаване на проблеми и интегриране на паметта. Именно комбинацията от тези системи, всяка от които работи в своя специализиран регион, позволява нашите забележителни когнитивни способности. Езикът, макар и мощен сам по себе си, е само една част от много по-голям пъзел.
Бъдещето на езиковите изследвания – и изкуствения интелект
Изненадващо, напредъкът в изкуствения интелект дава на учени като Федоренко нов начин за изучаване на езика. Големите езикови модели, като тези, захранващи ChatGPT, предлагат прозрения за това как лингвистичните системи могат да работят в мозъка. Тези модели генерират сложни изречения, които са граматически безупречни, но им липсва истинско разбиране или способност за разсъждение. „Те не са толкова добри в мисленето“, казва Федоренко. „Което е в съответствие с идеята, че езиковата система сама по себе си не е това, което ви кара да мислите.“
Това разграничение между език и мисъл отразява това, което Федоренко е наблюдавала в човешкия мозък. Чрез изучаване на системи за изкуствен интелект изследователите се надяват да разберат по-добре как работят собствените ни умове, особено в области, които са трудни или неетични за изучаване при хора. Например, докато учените не могат да лишат децата от езика, за да проучат как се развиват мозъците им, те могат да експериментират с изкуствен интелект, като го обучават на различни езикови данни, за да видят как учат.
Тъй като изследванията на Федоренко продължават, това може да ни помогне да разгадаем повече за загадъчната вътрешна работа на мозъка. Засега обаче едно нещо е ясно: езикът и мисълта, за които някога се е смятало, че са неразделни
