Колкото по-добре разбираме как работи мозъкът, толкова по-остри стават въпросите: „Какво е съзнанието?“ и „Защо не го виждаме?“. Явно то се "крие" някъде в невронната джунгла, растяща в главите ни. Понякога изглежда, че аха-аха ще го разберем..
Засега ситуацията е доста странна. Например какво е "жълт цвят". От гледна точка на физиката всичко е просто: това е светлина с дължина на вълната около 590 nm. Но светлината е едно, а цветът – съвсем друго. Това е форма на възприемане на вълната от 590 nm от нашия мозък. Можем ли да твърдим със сигурност, че всички хора виждат жълтото по един и същи начин? Не, не можем. И това се отнася не само за цвета, но и за много други неща и явления.
Философите са измислили специална дума за субективното сетивно преживяване – qualia (от лат. qualitas, „свойства“, „качества“). Донякъде нашите qualia за "жълто" се съгласуват, иначе не бихме могли да се разбираме. Но как се съгласуват чувствата ни на щастие или любов? Очевидно няма двама души, които да изпитват тези емоции по един и същи начин.
Когато наблюдаваме мозъчната активност с ЕЕГ или ЯМР, ние виждаме активността на невронните мрежи, но, разбира се, не виждаме никакви qualia, никаква любов или щастие. Защо?
Хората си задават този въпрос отдавна и са разработени много теории за съзнанието. Но с работата се заели физици и веднага намерили обяснение.
Релативистка теория на съзнанието
Физиците Нир Лахав от университета Бар-Илан (Израел) и Зекария Ниме от университета в Мемфис (САЩ) са публикували обширна статия, в която твърдят, че относно съзнанието отдавна знаем всичко, от което се нуждаем, и остава буквално да „погледнем от другата страна“. Досега сме гледали мозъка отвън и сме се опитвали да видим съзнанието, а то не може да се види по този начин. Вижда се само отвътре.
Много хора са изненадани, когато чуят собствения си глас, записан на електронен носител. Понякога разликите между гласа, с който човек е свикнал от детството си, и записа са толкова големи, че човек просто не разпознава собствения си глас. Записаният глас звучи необичайно и почти винаги неприятно. Защо се случва това? Когато човек говори, той възприема гласа си не само (и не толкова) като акустична вълна, преминаваща през въздуха – той възприема звука, идващ през костите на черепа. Не е изненадващо, че възприятието е различно. По начина, по който човек чува собствения си глас, никой никога няма да чуе гласа му.
Физиците предлагат да се търси съзнанието приблизително по този път.
Според теорията на относителността, ако наблюдател стои на Земята, а спътник лети в орбита, тогава от гледна точка на земния наблюдател часовникът на спътника работи по-бавно от този на самия наблюдател. Това е така наречената релативистка корекция. Скоростта на спътника е сравнително малка (в сравнение със скоростта на светлината), но корекцията е толкова сериозна, че всички глобални системи за позициониране я вземат предвид. В противен случай щяха да грешат през цялото време. Тоест пространството и времето не са абсолютни, както е в теорията на Нютон, а са относителни, както е в теорията на Айнщайн – пространство-времето зависи от скоростта на референтната система (спрямо спътник или спрямо земен наблюдател).
Физиците предлагат да се търси съзнанието не във видимата активност на невроните, а във вътрешното възприятие на самия мозък (те наричат тази референтна рамка „когнитивна рамка“). Тоест съзнанието е форма на възприятие от самия мозък.
Ако отвън виждаме запис на ЕЕГ или ЯМР, то вътре някои области на мозъка възприемат други чрез вътрешните си връзки. Това възприятие се различава коренно от гласа, записан на носителя, и същия глас, звучащ през костите на черепа.
Характерът на вътрешното взаимодействие е един вид часовник на спътник. Ако се научим да „превеждаме този часовник“ към „правилното време“ на външния наблюдател, трябва да видим съзнанието.
Можем да преведем часовника на спътника към времето на земния наблюдател – това може да стане чрез преобразуването на Лоренц. Физиците предлагат подобна трансформация на вътрешната когнитивна рамка (възприятието на мозъка за себе си) във външна, тоест в набор от сигнали, които регистрираме с помощта на ЕЕГ и ЯМР.
В същото време съзнанието е специално състояние на вътрешната когнитивна рамка, което може да бъде отделено от несъзнателната активност на мозъка.
Физиците са на мнение, че в действителност всичко е точно така. Но хипотезата, разбира се, изисква много внимателна проверка. Теорията на относителността се тества вече сто години (и все още се потвърждава). Но ако хипотезата се потвърди поне частично, перспективите са невероятни.
Тази теория може да се приложи за определяне кое животно първо в еволюционния процес е получило съзнание, кога плодът или бебето започва да осъзнава себе си, кои пациенти с неврологични разстройства се намират в съзнание. И накрая, кои системи с изкуствен интелект вече имат съзнание или все още го нямат. И това са само приложенията, които виждаме в момента.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Защо хората вярват в късмета и предсказанията?
