През 1983 г. археолозите са открили пещера в Палестина с човешки кости, датиращи от 7-ото хилядолетие пр.н.е. Костите (особено черепите) са перфектно запазени поради сухия климат на Юдейската пустиня. Върху три от шестте черепа имало странни модели, но дълго време оставало неизвестно с какво са нанесени - методите на археолозите от онези години били по-скромни от тези на съвременните учени. И сега представители на израелското Управление по антики разказват какви шарки има върху костите.
Това е асфалт. За нас тази комбинация може да изглежда необичайна, ако не си спомняме историята. За широкото използване на естествения асфалт е известно от древни източници: той е прилаган в строителството (като хидроизолация) в Египет и Асирия, а също и, съдейки по археологическите находки - от финикийците. Най-големият източник на природен асфалт е било Мъртво море, което римляните наричали Асфалтово езеро (Lacus Asphaltites). В някои източници асфалтът е наричан "юдейска смола".
Именно с "юдейска смола" хората - според първичната датировка преди девет хиляди години - решили да украсят черепите на своите мъртъвци. Очевидно първо е бил нанесян тънък слой асфалт върху задната част на черепа. След това от него били направени тънки нишки, като материалът бил разточван между дланите и поставян върху първия слой, за да се създаде вид на мрежа - или дори шапка, както се вижда на снимката.
Върху задната част на черепа добре севижда мрежа от асфалт. Снимка: Israel Antiquities Authority
Кой се е занимавал с това? Изследване на аналогични находки е установило, че обработката и моделите върху черепите на мъртви хора са характерни за Натуфийската култура. И тук започват странностите. Факт е, че Натуфийската култура от мезолита е съществувала приблизително в периода 12 500-9500 г. пр.н.е. в Леванта, основно в Палестина. А черепите, както си спомняме, датират от 7-ото хилядолетие преди Христа. Какво общо има Натуфийската култура с това? Нека го разгледаме по-отблизо.
Първите находки на паметници на натуфийците са направени преди сто години. И дълго време тази култура не можеше да бъде свързана с предшестващите. По-нататъшните разкопки обаче показали нейното родство с Кебарската култура (тя възниква 18 хиляди години преди нашата ера). Както е обичайно за мезолита, кремъчната индустрия на натуфийците изобилства от микролити, които са служили като вложки в костни или дървени рамки. Имало е и опити за шлифоване на камък, което се е развило в специална техника още през неолита. От кости се правели харпуни и риболовни куки.
Натуфийците живеели от лов, риболов и събиране на диви зърнени култури. Интересното е, че са имали специални ножове за жътва (подобни на сърповете) за събиране на зърнени култури, а реколтата е била събирана в общи хамбари. Оттук до селското стопанство е една крачка. И някои изследователи смятат, че представителите на Натуфската култура са направили тази стъпка, ставайки първите земеделци в света. Освен това няма никакви съмнения, че са опитомили кучето: доста останки от възрастни животни и кученца са открити в селища на тази култура.
Най-вече археолозите били изненадани от структурата на натуфийските селища: те живеели в кръгли каменни къщи, понякога заровени като землянки, а между тях имало гробове. Очевидно натуфийцие са първите хора, които започнали да се заселват близо до гробовете на своите предци. Освен това погребалният обред бил доста сложен.
Натуфийско погребение. Снимка: CC BY-SA 2.5
Всички намерени погребения са явно вторични. Черепите на погребаните често били украсени предимно с плетени диадеми, но понякога и с рисунки (резби). Тоест първоначално телата вероятно са били изнасяни от селището, поставяни във временни гробове или оставяни на въздух (осигурявайки защита от хищници), а след това, когато меките тъкани се разпаднели, украсявали костите и ги погребвали до къщата. Това е изключително необичаен метод на погребение без известни преки аналози в други археологически култури.
Ето защо израелските археолози приписват черепите с асфалтови шарки на Натуфийската култура. Времевото несъответствие може да се обясни с неправилна датировка, която сега се проверява отново. Изследователите смятат, че обичаят за рисуване на черепи е възникнал във връзка с поклонението на предците - може би за засилване на чувството за принадлежност. В селскостопанските общества, където плътността на населението непрекъснато се увеличавала, принадлежността към семейството до голяма степен е определяла мястото и икономическия статус на всеки човек в обществото.
