Ако ви помолим да си представите хендж, можем да се обзаложим, че умът ви незабавно отива към емблематичния Стоунхендж в Уилтшър, Великобритания. Тази праисторическа мегалитна структура в съзнанието на много хора е типичният пример за хендж. Дори в името.
ОЩЕ: Теорията за календара се провали. Учените все още не знаят за какво е служил Стоунхендж
Е, не съвсем. Стоунхендж всъщност не е признат за истински хендж, въпреки че е дал името си на класификацията. Това повдига доста очевиден въпрос: какво тогава е хендж?
Хлъзгави определения
Думата henge идва от староанглийската дума за hang. Така че „Стоунхендж“ всъщност означава „висящи камъни“. Терминът е приложен за първи път от куратора на Британския музей Томас Кендрик, който през 1932 г. го използва, за да дефинира тип обект (въпреки че го прави условно). Според Кендрик хендж е кръгъл или овален праисторически паметник, който използва канавки и насипи от пръст, за да огради свещени места.
Най-общо казано, хендж имат пътеки, които дават достъп до тяхната вътрешност. Понякога има само една от тези входни точки (известни като хенджове от клас I), но някои хенджове имат две (клас II) или до четири (клас III). Като се има предвид, че рововете им са били плитки и разположени вътре, малко вероятно е хенджовете да са били използвани за отбранителни цели.
Както беше отбелязано по-горе, хенджът се определя по-скоро от неговата земна структура, отколкото от някаква конкретна характеристика в центъра му. Освен това хенджът невинаги има камъни, подредени в центъра му. Понякога там има и други неща, като дървени стълбове, монолити, ями, стоящи стълбове, заливи, погребения, централни могили и колове.
Като се има предвид, че повечето хендж се идентифицират чрез теренна работа или въздушна фотография, лесно е да бъдат объркани с други праисторически паметници.
ОЩЕ: Долменът Менга се оказа едно от най-великите инженерни творения на неолита
Също така си струва да се отбележи, че кръгът от стоящи камъни също не е непременно хендж. Тези мегалитни структури са много по-разпространени от хендж и се срещат по целия свят.
С развитието на знанията ни се развиват и думите, които използваме, за да опишем нещата. Това важи както за археологията, така и за всеки научен предмет. Така че днес класификацията „хендж“ и нейната стойност за разграничаване на един тип древна структура от друга е много обсъждана в академичните среди.
Откъде идват хендж и кой ги е използвал?
Тези паметници са изненадващо трудни за прецизно датиране. Най-ранните примери се появяват около 3000 г. пр.н.е., но по-големите вероятно са създадени по-късно, около 2800 и 2200 г. пр.н.е. Хендж и други кръгове продължават да се създават през този период и в ранната бронзова епоха. До този момент обаче по-големите обекти били изоставени.
Има и по-древни конструкции. Стоящите камъни, които са още по-трудни за датиране, може да произхождат от средата на неолита – има дупки близо до Стоунхендж, които може да датират от 8000 г. пр.н.е.
Нещата стават още по-мъгливи, когато започнем да изследваме причините за изграждането им. Със сигурност има много спекулации, неточности и фантазии относно тези места. Например няма доказателства, че тези места са имали нещо общо с друидите. Те също не са имали нищо общо със Стоунхендж.
ОЩЕ: Дървени стени не спасили живите от света на мъртвите
Въпреки тези анахронични и приказни твърдения, вероятно хендж са служили за церемониални цели. Те може също да са били места на ритуални практики, като танци, пиршества, жертвоприношения и погребални ритуали. Но отново няма доказателства, че жертвоприношенията са включвали хора, за разлика от германския Уудхендж.
Други тълкувания предполагат, че те може да са служили като съдилища или да са били места за търговия или астрономически наблюдения.
Източник: IFL Science
