Традиционните методи за преподаване на изкуството на лицевото разпознаване не са толкова ефективни, колкото обикновено се смята, са установили психолози от Австралия. Те са открили много по-ефективен и бърз начин да развият това умение, което е от решаващо значение за националната сигурност.
"Наистина ли вие сте на снимката в шофьорската книжка или в паспорта?" Този въпрос ежедневно се задава от граничари, полицаи, служители по сигурността и криминалисти. Повишаването на квалификацията на специалистите, които трябва бързо да разпознават лицата на непознати, струва много пари и изисква продължително обучение.
Цената на грешките тук е много висока. Чрез неправилно разпознаване на лице на снимка държавният служител може да съсипе живота на човек, като несправедливо го обвини в престъпление, или обратното: да освободи опасен престъпник, който е готов на зверства.
Но се оказа, че има лесен начин да се научат държавните служители да сравняват лицата по-добре и това умение може да се овладее за минути. Учени от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия (UNSW) са установили, че чрез фокусиране върху ушите и някои белези на лицето (например бенки и белези) точността на разпознаване на лица може да се повиши с 6 процента. Звучи доста скромно, но всъщност 6% е значително подобрение. Дори опитни специалисти по идентифициране на лица могат да правят грешки във всяка втора (!) ситуация, когато става въпрос за сравняване на снимки с непознати лица.
В новото си изследване психолозите описват как създаденият от тях кратък онлайн курс за обучение е научил хората да правят нещо много различно от това, което учат повечето курсове за разпознаване на лица предлагат.
Вместо да се фокусират върху лицето като цяло – по този начин човешкият мозък всъщност разпознава лица – на участниците било предложено да разгледат две специфични области на лицето, които се оказали най-добрите "идентификатори" на личността.
"Оказва се, че разбиването на лицето на части - като пъзел - е полезна стратегия за съпоставяне на непознати лица. Това е нещо, което само шепа професионалисти по разпознаване на лица са били обучени да правят", каза водещият автор д-р Алис Таулър.
Още през 2017 г. д-р Таулър и нейните колеги от UNSW School of Psychology са изследвали методите, използвани от професионални експерти по разпознаване на лица - малка група професионалисти, които подготвят доказателства за идентифициране на лица в съда. Изследователите са открили, че ушите и белезите на лицето са най-полезните знаци, по които човек може да бъде разпознат успешно.
Специалистите по изследване на лицето постигат високо ниво на точност, като извършват бавни и внимателни анализи на сходствата и разликите в индивидуалните черти на лицето. Те овладяват тази стратегия по време на обучение, което продължава месеци или дори години.
Но повечето хора, които използват лицева идентификация в работата си, преминават много по-кратки курсове за обучение, които продължават от един час до пет дни. Друго изследване на д-р Таулер и колегите ѝ показва, че тези курсове не са много ефективни.
За да проверят тази хипотеза, учените провели експеримент, в който две групи хора, които се учат да разпознават лица, преминават различна подготовка: на едната било казано да се съсредоточи върху ушите и белезите по лицето, а на другата - върху формата на лицето и устата.
В края на тренинга участниците в първата група демонстрирали подобрение в способностите по съпоставяне на непознати лица с 6%, докато тези, които обръщали внимание на формата на лицето и устата, не подобрили своите навици. Интересното е, че повечето от участниците смятали, че по време на обучението са започнали да се справят по-добре в съпоставянето на лицата на снимки, въпреки че в действителност това може да не е било така.
70% от групата "уши и лицеви белези" смятали, че уменията им са се подобрили, но 65% от групата "форма на лице и уста" също били на мнение, че са започнали по-добре да разпознават лица. „Някои от предишните ни изследвания показват, че хората често надценяват ефективността на обучението си за разпознаване на лица“, казва д-р Таулер.
Ето защо е много важно курсовете, насочени към развиване на умения за разпознаване на лица, да са базирани на доказателства и да не преувеличават ефективността си, като разчитат на обратната връзка от участниците.
Няколко австралийски и международни организации сега работят над внедряването на метода на обучение, разработен от австралийските специалисти. Междувременно изследователският екип продължава да проучва нови начини за подобряване на точността на идентификацията на лица, за да предостави на организациите различни възможности за обучение, съобразени с нуждите на конкретните професионалисти.
Изследването на учените е публикувано в Journal of Experimental Psychology: Learning, Memory, and Cognition.