Каква е причината за стареенето? Изобщо, можем ли да отговорим уверено защо остаряваме? Най-общо казано, виновни са нашата многоклетъчност и половото размножаване. Те със сигурност правят живота на Земята по-интересен, разнообразен и динамичен, но в същото време са изпълнени със странични ефекти.
Някога на нашата планета са живели само едноклетъчни: първо – бактерии и външно подобни на тях археи, а след това – също протисти (по-рано те били наричани протозои). С бактериите всичко е просто: когато дойде времето, микробната клетка се разделя, образувайки две дъщерни клетки – нейни копия или клонове, и разделя вътреклетъчното си „имущество“ между тях.
Проучване: Остаряваме рязко в два момента от живота си
Както се досещате, микробът не умира, а се превръща в два нови. Смята се, че в този случай не настъпва стареене на клетките, затова микробите са потенциално безсмъртни. Това не им пречи лесно да умират на градския асфалт под слънчевата ултравиолетова светлина или например до порязване на кожата, което сме намазали с йод.
Друго нещо са многоклетъчните същества, които изглеждат като цяла „държава“ от клетки, събрани в тъкани и органи и изпълняващи различни функции. Всички те работят заедно за оцеляването и възпроизводството на целия организъм, взаимодействат си по сложни начини и дори се конкурират помежду си.
Но именно това е станало предпоставка за стареенето на клетъчната „държава“ като цяло. Тя се нуждае от постоянен „ремонт“ на клетките и генома, но бързо става неефективна. Този проблем бързо нараства с възрастта.
Друго важно нововъведение на еволюцията е половото размножаване. Подобно на многоклетъчността, то се появява преди приблизително преди един-два милиарда години, в протерозоя. Това вече не е просто самоклониране (както при бактериите), а създаване на нов организъм от клетки на различни родители. Половото размножаване ускорило хода на еволюцията, но като страничен ефект може да доведе до стареене. По какъв начин?
Става дума за това, че за еволюцията може да не е важна съдбата на един организъм след спиране на възпроизводството му – той се оказва в така наречената сянка на отбора. Оттук и бързото разрушаване на телата на много животни в по-късна възраст.
Генетичните мутации, които насърчават възпроизводството, съкращават човешкия живот
Освен това може да е полезно за популацията на такива същества и техния вид като цяло, ако индивиди, които са надживели съществуването си и са оставили потомство, да го кажем така, направят път на младите. Така смятат привържениците на теорията за програмирано стареене. Ако са прави, можем не само да разберем защо, но и да разберем какви ползи дава този процес в еволюционен мащаб.
С тях спорят други учени, убедени, че стареенето не е „зашито“ в нашата ДНК, а се случва поради случайното и неизбежно натрупване на грешки. Нещо като хладилник, който със сигурност ще се счупи някой ден (по вина на някои от частите си), но не защото е „програмиран“ за това.
