Град Сиенян се намира в Северозападен Китай, в провинция Шънси. През 350 г. пр.н.е. владетелите на царство Цин преместват столицата си там. Според историците градът достига най-голям разцвет при император Цин Шъхуан, който през 221 г. пр.н.е. обединява цял Китай под свое управление.
Дори след падането на Цин, през 206 г. пр.н.е., Сиенян остава столица – но през цялото време на различни държави. Последното е особено вярно за периода на Северната и Южната династия (386 – 589 г. от н.е.) – труден период в историята на Поднебесната империя, когато тя е разкъсана на множество царства.
Изследователи от Академията по археология в Шънси съобщават, че са открили неизвестна досега гробница в Сиенян. Въпреки че гробницата е очевидно ограбена, в нея са открити 146 погребални предмета. Това са предимно керамични фигурки: хора с щитове, конници и камили, натоварени със стоки.
Според китайските археолози подобни керамични фигурки са били характерни за гробниците от ерата на Северна Джоу. А самата гробница е на Юен Дзи, първия император на Северна Джоу, управлявал под името Сяомин.
Екзотични барелефи са открити на територията на древната империя Северна Уей
Самоличността на обитателя на гробницата е определена от надписа на стелата на входа. Гравираните йероглифи са добре запазени. Освен името на императора, надписът казва, че той е починал през 558 г. и е титулуван посмъртно „принц на Лиюан“.
Лиюан е град в провинция Шънси, която по това време е част от Северна Джоу, тоест Сяомин вече е негов владетел. Китайски историци обясняват какво означава тази посмъртна титла.
Отговорът на загадката се крие в историята на империята Северна Джоу. През III век от н.е. северната част на Китай е била заета от номадите туоба, които идват от бреговете на езерото Байкал. Те основават империята Северна Уей. Но не минало много време и под натиска на нови номади, както и поради вътрешни противоречия, Северна Уей се разделя на Западна Уей и Източна Уей.
Официалните власти на Западна Уей са слаби и управлението всъщност се осъществява от главнокомандващия Юен Тай. След смъртта на неофициалния владетел неговият племенник Юен Ху сваля официалния владетел, император Гунди. И на трона под името Сяомин се качва синът на Юен Тай – Юен Дзи.
Institute of Archaeology at the Chinese Academy of Social Sciences
Той обаче не става независим император: през всичките 15 години на управлението си Сяомин е само марионетка в ръцете на чичо си. Но и той не е сам. Управлението на следващите двама императори – Мин Ди и У Ди – също преминава под реалната власт на Юен Ху.
На император У Ди това му омръзва и през 572 г. Юен Ху е нападнат от засада и убит. У Ди започва да управлява самостоятелно и много успешно. Така през 577 г. Северна Джоу побеждава Северна Ци, нейният основен съперник, и анексира нейните територии.
След смъртта на У Ди нещата в империята не вървят добре. Синът му не е толкова способен владетел и действията му в крайна сметка довеждат до това един от неговите придворни да свали императора и да основе империята Суей през 581 г. Новият владетел предвидливо изтребва императорския род Юен.
Оракулски кости са най-старата писмена система в света
Да се върнем към посмъртното титулуване. Бъдещият император Сяомин носи титлата „принц на Лиюян“ от детството си. Когато чичо му го качва на трона, тази титла става нещо ненужно, тъй като формално той става владетел на цялата Северна Джоу. Посмъртното връщане към титлата от детството според китайските историци е свързано с мистичните практики на будизма. В него смъртта означава преход към нов живот и императорът влиза в него такъв, какъвто е бил от раждането си.
Нека добавим, че гробницата е построена в пълно съответствие със стандартната архитектурна практика на Северна Джоу. Входът ѝ е обърнат на юг, а целият гробен комплекс е ограден с ров. Това е втората гробница на император на Северна Джоу, която е разкопана след мавзолея Сяолин на император У от династията Северна Джоу.