През годините сме изровили много неща изпод слоеве лед. Древни инструменти, животински останки, самолети от Втората световна война, вулкани – за каквото се сетите, ледът го е погребал и ние го намираме.
Още: Сатурналии: Как един езически римски фестивал проправя пътя за съвременната Коледа
Още: Археологическите находки, които ни изумиха през 2024 г. (ВИДЕО и СНИМКИ)
По време на полет през април над ледената покривка на Гренландия ученият от НАСА Чад Грийн добавил доста изненадващо попълнение в този списък: секретна военна база.
Докато изследвали дълбочината на ледената покривка на около 240 км източно от космическата база Питъфик в Северна Гренландия, радарните показания разкрили любопитен момент: Кемп Сенчъри (Camp Century) – 65-годишна американска военна база от Студената война, заровена на 30 метра дълбоко в масивната ледена покривка.
Очарователната история (и наука) зад замръзването на Ниагарския водопад (ВИДЕО)
Още: Коледни митове: Езическият произход на коледната елха
Още: Коледни митове: Йолакьотурин – коледната котка (ВИДЕО)
„Търсихме леглото на леда и оттам изскочи Кемп Сенчъри“, казва Алекс Гарднър, криосферен учен в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА (JPL), който помогнал за ръководенето на проекта. „Първоначално не знаехме какво е.“
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Северният магнитен полюс отново се измести. Ето защо това има значение
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Построен тайно между юни 1959 г. и октомври 1960 г. от Инженерния корпус на армията на САЩ, Кемп Сенчъри – известен също като "градът под леда" – се състои от 21 тунела под ледовете, простиращи се на около 3 километра според Interesting Engineering.
В радарните изображения на мястото много от отделните структури на базата са ясно забележими. За да проучи базата, НАСА използва UAVSAR (Uninhabited Aerial Vehicle Synthetic Aperture Radar) – технология, подобна на LiDAR, която обикновено се използва при търсене на скрити структури като руините на маите. Разликата е, че докато LiDAR използва лазерна светлина, UAVSAR използва радиовълни.
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Кемп Сенчъри от въздуха. US Army
САЩ и Дания подписват споразумението за отбрана на Гренландия през 1951 г. „за да договорят клаузи, според които въоръжените сили на страните от Организацията на Северноатлантическия договор могат да използват съоръжения в Гренландия за защита на острова и останалата част от зоната на Северноатлантическия договор” според Националния музей за ядрена наука и история. (По време на споразумението Гренландия е колония на Дания.) Това позволява на САЩ да изградят бази в Гренландия.
Дори да се пренебрегнат температурите от -70 градуса и ветровете със скорост 200 км/час, които са възможни на ледения шелф, изграждането на Кемп Сенчъри звучи като пълен кошмар. Лагерът е изграден от 6000 тона материал, транспортиран с тежки бобслеи, които развиват максимална скорост от 3 километра в час. Материалите са изпратени до Туле – друга американска база (тази е над леда) – с шейни този преход бил 70-часово пътуване.
Армейските инженери първо правят траншеи – най-дългата от които е 300 м проход, наречен Main Street – дълбоко в снега и леда, преди дървените сгради и стоманените покриви да построят Кемп Сенчъри.
Перлата в короната на базата е един от първите ядрени реактори със средна мощност PM-2, който в условията на замръзване трябвало да се третира изключително внимателно, за да захранва обекта.
Докато работят в базата, учените правят големи геологични пробиви. Те са едни от първите, които изследват ледени ядра, а почвата от самата Гренландия разкрива древна история на зелени гори и разнообразна дива природа.
Но това изследване е само прикритие.
Самият Кемп Сенчъри не е тайна. Създаването му е известно, а армията дори прави рекламен видеоклип за проекта.
Научните изследвания, колкото и важни да са откритията, е просто параван за голяма стратегия на САЩ за ядрено оръжие, за която датското правителство дори не знае. Известен като Проект „Леден червей“ (Iceworm), планът е Кемп Сенчъри да постави балистични ракети под леда на Гренландия. Планирани са допълнителни 83 000 квадратни километра тунели – достатъчно, за да поберат 600 ракети. Той ще изисква изграждането на 60 стартови центъра и ще бъде обслужван от 11 000 войници, живеещи и работещи на пълен работен ден в града под леда.
Ако това ви звучи невъзможно на няколко нива, не сте сами. Проектът „Леден червей“ така и не вижда бял свят поради множество препятствия, почти всички от които се свеждат до някаква версия на „е, това просто не е осъществимо“. До 1967 г. Кемп Сенчъри е изведен от експлоатация и изоставен - ледена вкаменелост от усилията на САЩ по време на Студената война. Потенциалният план за ядрено оръжие е публикуван от Датския институт по международни отношения през 1997 г.
И така, сега останките стоят сами, погребани от още повече лед и сняг от 57-те години след затварянето на базата, и придават на нейното име „Кемп Сенчъри“ още по-голямо значение. В крайна сметка това е просто безобидна бележка под линия в американската военна история. Нали?
Схема на града под ледовете. US Army
Е, не точно. Както е традицията на САЩ по време на международни начинания, има някои остатъчни недостатъци. Помните ли онзи ядрен реактор, който бил замъкнат парче по парче под леда, само за да работи 33 месеца? Е, през това време той е произвел над 47 000 галона ядрени отпадъци според Националния музей на ядрената наука и история.
Когато базата затваря, премахват реактора, но не и отпадъците, които все още лежат под леда – лед, който е в сериозна опасност от затоплящия се климат. Проучване на експерти прогнозира, че базата може да започне да губи лед до 2090 г.
„Смятали са, че никога няма да бъде разкрит“, казва Уилям Колган, учен по климата и ледниците в Йоркския университет в Торонто и ръководител на изследването, пред The Guardian през 2016 г. „Тогава, през 60-те години, терминът „глобално затопляне“ не е бил дори измислен. Но климатът се променя и сега въпросът е дали това, което е там долу, ще си остане там.“
