Палеогенетици разчетоха повторно генома на ледената мумия Йоци и откриха, че образецът от древна ДНК, изследван преди повече от десетилетие, е сериозно замърсен със съвременен генетичен материал.
Учените не открили в генома му наследствен компонент, свързан със степниците от ранната бронзова епоха. По-голямата част от предците на Йоци произхождали от популация от ранни земеделци, мигрирали в Европа от Мала Азия през ранния неолит.
Мислехме, че Леденият човек е уникален. Но други може да го последват
Освен това палеогенетиците изяснили, че цветът на кожата на Ледения човек бил по-тъмен от този на съвременните европейци, а самият той бил склонен към оплешивяване. Това става ясно от статия, публикувана в списанието Cell Genomics.
През 1991 г. немски туристи случайно правят една от главните археологически находки на ХХ век. В Йоцталските Алпи те откриват мумифицирано човешко тяло, замръзнало в леда. Добре запазената ледена мумия принадлежала на мъж, който е бил прострелян със стрела около 3350 – 3120 г. пр.н.е. Заедно с тялото до наши дни са се съхранили дрехите и обувките на този човек, както и някои вещи: медна брадва, заготовка за лък, колчан със стрели и някои други.
През 2012 г. палеогенетици публикуваха резултатите от анализа на ядрения геном на Йоци. Тогава те откриха, че мъжът е имал кафяви очи и тъмна коса, както и първа положителна кръвна група. Освен това той имал непоносимост към лактоза и бил предразположен към някои заболявания, като исхемична болест на сърцето. Учените също установили, че Йоци е страдал от борелиоза (лаймска болест).
Но група изследователи от Австрия, Германия, Италия, Китай и Швейцария начело с известния палеогенетик Йоханес Краузе от Института за еволюционна антропология на „Макс Планк“, решиха отново да секвенират ДНК на Йоци с по-съвременни методи и успяха значително да повишат качеството на разчитане на генома.
Изследователите не откриха в генома на Йоци компонент на предците, свързан с скотовъдците от Понтийско-Каспийската степ от ранната бронзова епоха. Около 90 ± 2,5 процента от предците на този човек произлизали от популация на земеделци, пристигнали в Европа от Мала Азия в ранния неолит. По-голямата част от известните европейци, живели през IV хилядолетие пр.н.е., съдържат по-голяма смес от западноевропейски ловци-събирачи в сравнение с Йоци. Подобно съотношение се наблюдава само при един индивид, чиито 5000-годишни останки са открити в Северна Италия.
Според учените предците на Йоци са получили приток гени от западноевропейски ловци-събирачи преди около 56 ± 21 поколения. Това съответства приблизително на 4880 ± 635 пр.н.е., ако едно поколение се приеме за 29 години.
Но тези изчисления са валидни, ако за предци на Йоци се разглеждат неолитните фермери на Анатолия. Ако в модела се използва геномът на носител на културата на линейната керамика, който е живял на територията на съвременна Германия през ранния неолит, тогава притокът на гени от ловци-събирачи е настъпил дори по-късно, 40 ± 15 поколения (около 4400 ± 432 г. пр.н.е.).
Женски останки от Щирия са с 300 години по-стари от древния Йоци
Учените са анализирали и фенотипа на Ледения човек. Оказало се, че цветът на кожата му е бил по-тъмен от този на съвременните южноевропейци, но по-светъл от този на носителите на линейно-шнуровата керамика и Лошборския човек – мезолитен ловец-събирач, живял в Западна Европа преди около 8200 години.
Очевидно приживе цветът на кожата на Йоци е бил приблизително същият като сега, въпреки че преди се предполагаше, че той се е променил в резултат на мумификацията. Освен това палеогенетиците са открили алел в генома на Йоци, свързан с висок риск от оплешивяване. Това вероятно обяснява защо липсва коса на главата на мумията. Сред другите характеристики на фенотипа са предразположеност към диабет тип 2 и затлъстяване.
