Как трябва да живеем, когато знаем, че трябва да умрем? Този въпрос поставя първото произведение на световната литература, Епосът за Гилгамеш. Преди повече от 4000 години Гилгамеш тръгва на поход за безсмъртие.
Както цялата вавилонска литература, от сагата са оцелели само фрагменти. Въпреки това учените са успели да приведат две трети от текста в четливо състояние, откакто е бил преоткрит през XIX век, като внимателно прехвърлят клинописа на хартия. Нова цифрова програма, базирана на алгоритъм с изкуствен интелект, позволява бързо и точно да се сравняват фрагменти и да се реконструират текстове от древна литература.
2700-годишни скални релефи разказват историята на древна Ниневия
Енрике Хименес, професор по близкоизточна литература от Института по асириология към университета „Лудвиг-Максимилиан“ в Мюнхен (Германия) и неговият екип работят върху дигитализацията на съществуващите клинописни плочки от 2018 г. За това време през ръцете им са преминали 22 000 фрагмента. Цифровите парчета текстове се озовали в базата данни на програмата Fragmentarium, която използва автоматизирани методи за свързване на фрагментите.
Неоасирийска глинена плочка. Епос за Гилгамеш: История за Потопа. Известна като „плочата на потопа“ от библиотеката на Ашурбанипал, VII век пр.н.е. BabelStone / CC0
Авторите на Fragmentarium обучили алгоритъма да свързва отделни части от текст, поставяйки ги в точен контекст. Той вече е успял да идентифицира стотици ръкописи и да открие връзки между текстове, пише Phys.org. Миналия ноември например програмата разпознала фрагмент от най-младата плочка от Епоса за Гилгамеш, която датира от 130 г. пр.н.е., тоест тя е създадена хиляда години по-късно от появата на първата версия, която ни е известна. Според Хименес е изключително интересно, че хората продължават да копират това произведение след толкова много години.
Едно и също ли са Месопотамия и Вавилон?
През февруари тази година учените от университета „Лудвиг-Максимилиан“ ще отворят безплатен достъп до Fragmentarium. И за първи път ще бъде публикувана дигитална версия на Епоса за Гилгамеш. Новото издание ще включва всички известни копия на клинописни плочки с фрагменти от епоса, известни на науката.
„Всеки ще може да си поиграе с Fragmentarium – казва Хименес. – Има хиляди фрагменти, които все още не са идентифицирани.“
Авторите на програмата очакват в бъдеще тя да може също да идентифицира и превежда клинопис от снимка на глинена плочка. Хиляди такива снимки се пазят в архивите на Британския музей в Лондон и Музея на Ирак в Багдад.
Фрагмент от Табичка II от Епоса за Гилгамеш, Музей Сулеймания, Ирак Osama Shukir Muhammed Amin FRCP(Glasg) / CC BY-SA 4.0
За времето на своята работа екипът на Хименес не само открил нови автори и текстове от вавилонската литература, но и непознати досега жанрове, например заедно с колега от Ирак намерили химн на Вавилон, описващ пристигането на пролетта в този град, основан през второто хилядолетие пр.н.е. Открити са общо 15 фрагмента от този химн. Без помощта на програмата реконструкцията би отнела 30 - 40 години.
2500-годишна мистерия: чудото на Висящите градини на Вавилон
Учените също така открили, че текстът е имал важна роля в обучението, тъй като вавилонските ученици трябвало да го преписват като упражнение.
Някога Вавилон е бил най-големият град в света. Той пресичал река Ефрат на около 85 километра южно от съвременен Багдад. Основан през второто хилядолетие преди Христа, древният метрополис е бил седалище на цар Хамурапи, който разширил империята, която наследил, така че тя се простирала от Персийския залив до Северен Ирак. Между VII и VI век пр.н.е. Вавилон преживява втори златен век. (През 2019 г. древният град е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.)
ОЩЕ: Кой е най-старият свещен текст на Земята?
