В Арабската пустиня са открити руините на три римски военни лагера, макар че писмените източници не съобщават за кампании в този регион. Изглежда, че историята за присъединяването на поредната провинция към Рим не е била толкова мирна, колкото се смяташе досега.
Още: Гигантски структури с неизвестен произход са открити в земната мантия
Още: Светът след 250 милиона години: Как може да изглежда
Гладиатори се биели в Римска Британия
В рамките на проекта „Застрашена археология в Близкия изток и Северна Африка“ (Endangered Archaeology in the Middle East and North Africa, EAMENA) археолози от Оксфордския университет (Великобритания) са изучили сателитни снимки, качени на платформи с отворен код, като Google Earth. В процеса те открили в северната част на Арабската пустиня, на територията на Йордания, признаци на три временни лагера на римската армия. Резултатите от изследването им са публикувани в списание Antiquity.
Авторите отбелязват, че това са типични временни укрепления, които легионерите са издигали по време на кампании на дълги разстояния. Те са правоъгълни, с два входа, разположени един срещу друг. Единствената разлика е, че най-западният лагер е по-голям от двата източни.
Още: Революции, променили хода на историята по Viasat History разказва за най-важните бунтове в света
Още: Изненадващо: Мравките помнят враговете си и таят злоба
Тези лагери датират от началото на II в. и най-любопитното е, че тогава легионите сякаш не са имали какво да правят в Арабската пустиня.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Тях не ги е страх от горските пожари: Птици и насекоми, които имат полза от бедствието (СНИМКИ)
Изглед към западния лагер от североизток Michael Fradley et al.
Учените предполагат, че техните открития показват недокументирана военна кампания на римляните, която най-вероятно е свързана с присъединяването към империята на Набатейското царство.
Още: Там са ходили библейски царе: археолози откриха изгубена резиденция на цар Давид
Набатеите управляват Арабския полуостров и областите на север от него от средата на III век пр.н.е. до 106 г. от н.е. Царството им се оформя постепенно, като от номадски бедуини, които карат добитъка си от водопой на водопой, се превръщат в лидери на мощна и добре организирана държава.
Агенти 007 от Древния Рим: кои са били тайните очи и уши на императорите
Столицата на тяхното царство била древна Петра, стояща на кръстопътя на най-важните търговски пътища. В средата на II век пр.н.е. Набатейското царство доста успешно се съревновава с хасмонейска Юдея, а през 84 г. пр.н.е. подчинява Дамаск и поема контрол над голяма част от Сирия.
По време на римските завоевания от I век пр.н.е. – I век от н.е. набатеите са съюзници на империята и дори участват в обсадата на Йерусалим през 70 г. от н.е. През 106 г., при император Траян, Набатейското царство става част от Римската империя и е наречено Арабия Петрея (Arabia Petraea).
Всички древни източници съобщават, че римляните не са водили никакви войни с набатеите: присъединяването е станало по взаимно съгласие. Но тази версия на събитията не отговаря на римските военни лагери в Арабската пустиня.
Кога е паднала Римската империя?
Авторите на работата отбелязват добро ниво на запазване на лагерите. Те са разположени по протежение на периферния кервански път, свързващ селищата Байир и Думат ал-Джандал. Днес това са малки селища, но в онези времена са били стратегически важни поради наличието на голям брой кладенци.
Лагерите са построени в права линия и са разделени на разстояние от 37 и 44 километра. От това учените направили извод, че те са били използвани като места за почивка на войските, движещи се бързо по долината Уади Сирхан. Такъв маршрут предполага възможността за внезапна поява на легионери в центъра на Набатейското царство.
Изследователите смятат, че лагерите ясно показват, че анексирането на Набатея е било подкрепено от използването или просто демонстрацията на сила, която е трябвало да убеди набатейците „доброволно“ да се присъединят към Римската империя.
Римски легионери са принасяни в жертва в гало-римско светилище
След смъртта на последния набатейски цар Рабел II в царството се разгоряват традиционни спорове за наследяването на трона. Появява се заплаха човек с антиримски възгледи да се възкачи на престола. Възможно е император Траян да е решил да не се доверява само на мирни преговори и да действа бързо, за да гарантира интересите на Рим в региона.
Археолозите планират внимателно да проучат руините на местността, за да потвърдят датировката. Те също така ще търсят артефакти, които могат да разкажат повече за римското военно присъствие в Арабия и връзката на Рим с жителите на региона.
