Площта на Земята е повече от 510 милиона квадратни километра и на нея има много места, където се случват мистериозни явления. Пример за това е районът, в който мистериозно изчезвали кораби и самолети. Например във водите на юг от японското Токио се намира „Дяволското море“, в което редовно изчезвали рибарски лодки. През 1953 г. изследователи отплавали до страховито място и техният кораб също внезапно изчезнал заедно с повече от петдесет членове на екипажа. С времето мистерията с изчезването на корабите била разкрита – плавателните средства изчезвали поради тропически циклони и вулканична дейност. Има много други места по света, където се случват мистериозни явления, чиято причина все още не е разкрита. Други просто са чудеса на природата, които си заслужава да се видят. Нека се запознаем с 10 от тях.
Загадъчните огньове на Хесдален
В централната част на Норвегия има село Хесдален, в което живеят около 250 души. В близост до това селище има огромна долина със същото име, чиято дължина достига 15 километра. Около началото на ХХ век селяните започнали да забелязват ярки светлини с неизвестен произход над долината. Те имали различен цвят, който варирал от бяло до червено. Някои светлини дълго време висели над равнината, докато други се пренасяли над нея и бързо изчезвали. Най-често необичайното явление се случвало през зимата, през лятото огньовете рядко можело да се видят.
Bjørn GitleHauge / Østfold University College / Sciencedirect.com
Огньовете на Хесдален станали особено силни в края на 1981 г. Няколко години по-късно в селото пристигнала група учени от Норвегия и Швеция – сред тях имало дори уфолози. Първо те научили за огньовете от местните, а след това ги видели с очите си. В онези дни не било възможно да се разбере природата на това явление и с течение на времето до селото дори се появила станцията Hessdalen AMS, за да провежда наблюдения. Все още няма точно обяснение за мистериозните огньове на Хесдален. Има версия, че огнените топки се образуват от природни газове – това например обяснява "блуждаещите светлини" над блата и полета.
Калачи – спящото село в Казахстан
На територията на Казахстан се намира село Калачи, чиито жители през 2013 г. започват да страдат от необяснима болест. Около 60 души попаднали в болница с оплаквания от сънливост, загуба на памет и халюцинации. Тези симптоми обезпокоили не само местните жители, но и гостите – някои хора можели да спят около 7 дни и едва след това да се събудят. Учените се опитали да открият причината за това явление, но не открили нищо странно. Най-малко радиационният фон в селото е в рамките на нормата, както и съдържанието на тежки метали и други вредни вещества във въздуха.
Някои хора обаче смятат, че сънят унасял хората поради високото съдържание на радон във въздуха. Но според учените причината се крие в друго – този химичен елемент не може да предизвика подобни симптоми. Друга версия казва, че хората може да са се чувствали сънливи поради високата концентрация на въглероден оксид, който се съдържа в подземни кухини и може да проникне в жилищните помещения. Има и предположение, че болестта е била причинена от изоставена уранова мина, намираща се в близост до селото. Версиите са интересни и изглеждат правдоподобни, но нито една от тях не е станала общоприета. Твърди се, че странната сънлива болест с днешна дата е изчезнала.
Таоското бучене – необясним шум в САЩ
В американския щат Ню Мексико се намира град Таос, чиито жители от много години чуват необясним шум. Той идва от близката пустиня и наподобява грохота на автомобили, минаващи по шосе, но в близост до селото няма пътища. Учените са особено изненадани, че тътенът обикновено се чува само от местните жители, а посетителите не могат да го чуят. Учените успели да го запишат и да разберат, че бученето е с честота 60 Hz, но източникът все още е неизвестен. В момента най-правдоподобната версия гласи, че звуците се издават от електропроводи. Таоското бучене е едно от най-необяснимите явления според LiveScience.
Дяволският чайник в САЩ
На територията на американския щат Минесота има водопад, наричан "Дяволския чайник". Дълги години той озадачава учените и обикновените хора – никой не може да разбере къде отива водата. По-точно на всички е ясно, че водата изчезва във фунията, но никой не знае къде отива подземният поток.
Понякога хората изсипвали хранителни бои във водопада и хвърляли пластмасови топки, надявайки се да ги намерят в някой от близките водоеми. Но експериментите не дали резултат – обектите просто изчезвали. Учените също се опитали да пуснат GPS сензори във водата, но след гмуркане те просто загубили връзка с външния свят.
Река Кататумбо, Венецуела
На мястото, където река Кататумбо се влива в езерото Маракайбо, се наблюдава уникално атмосферно явление: почти всяка вечер небето е озарено от светкавици без гръмотевици. За година се наброяват повече от един милион разряда. Мълниите могат да се видят на стотици километри.
Учените са открили причината за феномена, но необикновената му красота все още поражда суеверия и легенди. През 1595 г. мълниите на Кататумбо спасяват град Маракайбо. Пиратът Франсис Дрейк решава да превземе града, но светлините от мълниите предупреждават местните, които виждат приближаването на корабите му отдалеч, успяват да се подготвят и да отвърнат на удара.
Брокенският призрак
Така нареченият Брокенски призрак може да се появи на всеки мъглив планински склон, но честите мъгли и достъпността на Брокен (1141 м), връх в планината Харц в Германия, са създали местна легенда, от която феноменът черпи своето име. Според легендата всички най-могъщи вещици от Стария свят се събират на Брокен във Валпургиевата нощ за една събота.
Grelibre.net. Vercors-Aiguillette / CC BY-SA 3.0
Ако стоите с гръб към залязващото слънце, тогава на повърхността на облаците или в мъглата ще се появи голяма сянка с ореол от дъга. Понякога дори има усещане, че „призракът“ се движи. Феноменът е описан за първи път от Йохан Силбершлаг през 1780 г. и оттогава неведнъж се споменава в литературата за планината Харц.
Езерото Ерцо, Южна Осетия
Това е живописен водоем с дължина 940 метра в Южна Осетия. Местните често го наричат „езерото призрак“, защото на всеки 5-6 години цялата вода изчезва от езерото и след това се връща.
Joy1994 / CC BY-SA 4.0
Според легендата на брега му в стари времена живеел алчен богаташ. Разгневени селяни го удавили и оттогава неговият алчен дух от време на време изпива цялата вода в езерото и след това отново изпада в забрава. Геолозите смятат, че водата изтича в карстови пещери под дъното на водоема.
Дяволската кула, САЩ
Дяволската кула в Уайоминг наподобява кула, сглобена от отделни колони. Трудно е да се повярва, че това е творение на природата, а не на човешка ръка.
Public Domain
Местното население се отнасяло към кулата с благоговеен ужас, защото над нея многократно били наблюдавани странни светлинни явления. Има легенда, че дяволът седи отгоре и бие тъпан, предизвиквайки гръмотевици. Кулата се появява във филма на Стивън Спилбърг "Близки срещи от третия вид" – там се случва среща с извънземни.
Островите Гайола, Италия
В залива на Неапол, край бреговете на Кампания, има два малки острова с чудна красота. Мост ги свързва един с друг.
Единият остров е необитаем, на другия е построена вила. Но в нея не живее никой – мястото се смята за прокълнато. Всички негови собственици, както и някои членове на семействата им, загинали при странни обстоятелства, фалирали, озовали се в затвора и психиатрични заведения. Заради лошата слава островите нямат частен собственик, а вилата е изоставена. Само от време на време смели туристи, фотографи и журналисти поглеждат към Гайола.
Пеещата дюна, Казахстан
На 183 километра от Алмати се намира трикилометрова дюна с височина 150 метра. От нея се открива красива гледка към река Или и лилавите планини. В сухо време дюната издава мелодични звуци, като орган. Според една от легендите дявол, който бродил по света и кроял интриги на хората, се превърнал в тази дюна.
Sane4o / CC BY-SA 4.0
Според друга версия в пясъците са заровени Чингис хан и неговите воини. Дюната "пее", когато душата на хана, "изтощена от душевни терзания, разказва на потомците за своите подвизи". Забележително е, че дюната стои неподвижна в продължение на хилядолетия, въпреки колебанията на пясъка и силните ветрове.
Причината за пеенето на пясъка е триенето на песъчинките при тяхното движение (от вятър, от стъпки и др.). През 1962 г. ленинградският физик В. Арабаджи установил, че колкото по-голяма е движещата се пясъчна маса, толкова по-изразителен е звукът – от слабо скърцане до мелодия на орган и дори рев. Само сухата пясъчна маса издава звуци.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Топ 5 животни, които изглеждат наистина сладки, но не се сприятелявайте с тях
