Всички сме запознати със съвременния град Дупница, но съществува и друг, който някога е носил същото име. Той е вторият най-малък град в страната ни. Днес ще разгледаме значението на името Дупница и ще се потопим в историята на този особен град.
Какво означава Дупница
Официалното обяснение, представено от академик Йордан Иванов, е че името произлиза от старобългарската дума доупънъ - дупчест, издълбан. Някои предполагат, че произходът му може да е свързан с думата дъб, но тук ще предложим различна гледна точка.
Първото описание на Дупница е дадено от граф Антоан Андреоси през 1812 година, когато той минава през града на път за Цариград. Той отбелязва, че Дупница се намира в най-тясната част на долината (Дупнишката котловина). Тоест, можем да възприемем града като разположен в основата на високи върхове, което предоставя различна перспектива за името и обяснява защо е носено и от друг град. Ето кой е той:
Кой друг град е носил името Дупница
Става въпрос за град Маджарово, разположен в област Хасково, близо до река Арда. Той е вторият най-малък град в България след Мелник. През годините селището е било известно като Ятаджик и по-късно е преименувано на Дупница. През 1959 година получава настоящото си име в чест на големия герой Димитър Маджаров. Ето какво е постигнал Димитър Маджаров, за да заслужи тази чест.
Подвигът на Димитър Маджаров
Всички сме запознати с развитието на Балканските войни. Втората от тях (Междусъюзническата) завършва трагично за нашата страна и предизвиква Първата национална катастрофа. Един от аспектите на тази катастрофа е свързан с българските бежанци, които са принудени да напуснат родните си земи в търсене на безопасност в границите на България. Такъв е случаят и през октомври 1913 година. Границата преминава покрай река Арда близо до Маджарово.
На 4 октомври българските бежанци се опитват да прекосят реката, за да избягат от преследващия ги башибозук. Турската войска ги пресреща на самата река, но тогава се намесва Димитър Маджаров. Той е български революционер, един от войводите на революционната организация в Македония и Тракия, и доброволец по време на Балканските войни, предоставяйки защита на българското население. Заедно със съратника си Руси Славов, Маджаров оглавява чета, която успява да забави нападението на турската войска, спасявайки над 10 000 български бежанци. За съжаление, подвигът им не минава без жертви—счита се, че около 1000 от тях загиват.
В знак на признателност за неговата саможертва, през 1959 година, селището е преименувано в негова чест и сега носи неговото име.
