Здравно министерство не планира възстановяване на дейността на изоставената Специализирана болница за белодробни болести в село Радунци, защото тя "не отговаря на регламентираните изисквания за болниците за продължително лечение и рехабилитация, посочени в Закона за лечебните заведения". Това става ясно от официалния отговор на министерството, публикуван днес в сайта на парламента.
Причината за отговора е официално запитване, входирано на 17.12.2020 г. от народния представител от ПГ „БСП за България“ Георги Гьоков, адресирано до здравния министър проф. д-р Костадин Ангелов, с въпрос: "Какви са възможностите за възстановяване функционирането на бившата Специализирана болница за белодробни болести в село Радунци, за да може да бъде ползвана за лечение на пациенти, пострадали от Covid-19 инфекцията"?
От писмото на Гьоков става ясно, че това е 3-ти поред въпрос, който задава относно състоянието и бъдещето на бившата Специализирана белодробна болница.
Припомняме ви, че става въпрос за най-голямата болница за костно-ставна туберкулоза на Балканите, предназначена за долекуване на туберкулоза и други тежки белодробни заболявания, която за времето си е била с национално значение. А пациентите ѝ са били от цяла България. Принципал на лечебното заведение е Министерството на здравеопазването.
През септември 2000 година Държавната белодробна болница е преобразувана в търговско дружество "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания" и рехабилитация – Радунци“ ЕООД, с 300 легла. Въпреки, че разполага с капацитет за близо 700 болни, към момента на преобразуването се ползват по-малко от 100 легла.
Потокът на пациенти рязко намалява с въвеждането на новата методика за субсидиране на лечебните заведения, според която срокът за възможна рехоспитализация на пациентите се удължава трикратно – от 60 дни (2 месеца) на 180 дни (6 месеца). Така от 1100 души през 2013 година, през 2014 г. в Радунци са се лекували само 720 души с белодробни заболявания, което е довело до по-малко постъпления в бюджета на болницата. В писмото си Гьоков припомня, че материалната база на болницата е разсипана през годините:
"Ремонти са извършвани последно преди повече от 65 години. Освен това по онова време в продължение на години са изплащали само малка част от заплатите на служителите в болницата и осигуровките им, а отделно са натрупани дългове към ЕВН и към други контрагенти, като задълженията надхвърлят милион лева, 95% от които – просрочени", пише още народният представител от БСП.
Поради тази причина през юни 2015 г. тогавашното ръководство на Министерството на здравеопазването взема решение за ликвидация на дружеството и за освобождаване на управителя му по негова молба. Оттогава болницата не функционира, а днес вече тъне в абсолюта разруха.
От години имотът е обявен за продан, но като изоставена сграда на бивша болница, със застроена площ 4 000 кв. метра, на 4 етажа и разгърната застроена площ на 15 000 кв. метра, с право на строеж, без земята, върху която е построена.
От 2015 година насам са проведени няколко публични търга. И ако в началото цената на недвижимия имот е 1,2 млн. лв., колкото са натрупаните задължения за електроенергия, вода, данъци и просрочени заплати към персонала, то при последния търг от 21.02.2020г. цената е смъкната до 464 000 лв., малко над данъчната й оценка, но въпреки това желаещи купувачи няма.
Цялата история на болницата можете да видите ТУК.
Гьоков задава 3 конкретни въпроса и иска отговори в писмен вид:
1. Ще има ли воля от страна на държавата в лицето на МЗ, въпреки сериозния интервал от време, което е минало, да се потърси отговорност от виновните за това да се стигне до сегашното състояние на болничното заведение?
2. Какви са идеите – Вашите и на Министерството на здравеопазването за „бъдещето“ на бившата „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания и рехабилитация - Радунци“ ЕООД?
3. Представлява ли интерес за МЗ и за българската държава една инвестиция за възстановяване на функционирането на тази болница, за да бъде тя ползвана за лечение на пациенти, пострадали от COVID-19, включително на такива извън България.
Отговор от министерството, подписан от здравния министър, идва почти месец по-късно, на 11 януари 2021 година. В него пише, че причините, довели до прекратяване на търговското дружество и стартиране на процедурата по ликвидация са комплексни.
"Този вид лечебни заведения, ситуирани на места със специфичен климат и географско местоположение, отдалечени от населените места, разположение на обширна територия под формата на „малки градове“, са били създавани в други социално-икономически и политически условия", се отбелязва в отговора.
Сред тях се изтъква, че през финансовите 2011, 2012 и 2013 г. се е очертала трайна тенденция към отчитане на отрицателен текущ финансов резултат, както следва:
към 31.12.2011 г. същата е -103 000 лева
към 31.12.2012 г. същата е -306 000 лева
към 31.12.2013 г. същата е -222 000 лева
Към 31.12.2013 г. търговското дружество е с отрицателен собствен капитал и просрочени задължения от 668 000 лв. По предварително данни /незаверени от одитор/ към 31.12.2014 г. текущата загуба е -264 000 лв.
В бюджета на министерството за 2015 г. не са били предвидени средства за изплащане на просрочени задължения на лечебни заведения с държавно участие в капитала.
По данни на управителния орган на дружеството към онзи момент, същият при упражняване на своите функции е имал за основна цел заплащане най-вече на възнагражденията на персонала /при средна брутна работна заплата за 2013 г. в размер на 745 лв./, без да са начислени средства за осигуряване на лечебната дейност на болницата. В същия период са постъпили данни за заведено изпълнително дело, образувано от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, към което са се присъединили още 15 кредитори, включително и ТД на НАП – Стара Загора.
По първия въпрос от министерството отговарят, че към настоящия момент има заведено досъдебно производство по описа на ГД „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните работи по сигнал, подаден от МЗ. Не става ясно обаче срещу кого и с какво искане.
На основното питане за възстановяване дейността на болницата и може ли тя да се използва за долекуване на Ковид-болни, от Министерството на здравеопазването отговарят така:
"По смисъла на закона за лечебните заведения, в болницата за продължително лечение и рехабилитация следва да се приемат лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо състояние, както и лица, нуждаещи се от физикална терапия, моторна и психична рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение.
В тази връзка възстановяване на дейността на болница за продължително лечение и рехабилитация не следва да се обвързва с наблюдение и лечение на заболявания/състояния и инфектирани с коронавирусна инфекция, които изискват диагностично-лечебни дейности в болници за активно лечение, включително прилагане на ресусцитация (сърдечен масаж - бел. ред.) и незабавни животоспасяващи мерки в зависимост от тежестта на състоянието и наличните човешки и инструментални ресурси в тези болници.
За възстановяване на дейността на лечебното заведение, то следва да отговаря на цитираните по-горе регламентирани изисквания за болниците за продължително лечение и рехабилитация в Закона за лечебните заведения. Също така, болницата за продължително лечение и рехабилитация следва да извършва дейността си в съответствие с утвърдените медицински стандарти, включително да разполага с медицински специалисти на основен трудов договор, изправна медицинска апаратура и техника за територията си и да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалисти съгласно издаденото разрешение за осъществяване на лечебна дейност."
Казано накратко министерството няма как да възстанови дейността на болница, която вече няма екип и апаратура, което само по себе си е ясно. Чрез буквален отговор от Здравно очевидно се измъкват от въпроса, който повече от категорично включва в себе си цялостна инвестиция за реконструкция на сградата на болницата, възстановяване на медицинската апаратура и лекарите, и едва тогава съвсем логично би дошла нейната пряка дейност. Но в крайна сметка никой не обича да дава конкретни отговори на неудобни въпроси, далеч по-лесно е те да бъдат заобикаляни, макар и не елегантно.
Автор: Габриела Андреева
