"Филип се роди в 7-я месец. Беше едно мъничко бебенце, което веднага бше проплакало. Развиваше се нормално за връстниците си и много бързо наваксва с изправяне, с обръщане, сричкуване, опити за прохождане. Той си беше нормално бебенце."
"Младенчо се роди на 8 февруари 2014 година. Всичко беше нормално при него, едно нормално раждане. След един час ми го донесоха. На 7-я месец му излезе първото зъбче, на 9-тия почна да казва "мама", "тате", "бате".
Така започва телевизионен репортаж за деца, отключили заболявания след поставяне на ваксини в България. Репортажът така и не е излъчен. Във видеото са показани кадри с децата преди и след поставянето на ваксина, разкази на родителите и интервю с главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
Темата за ваксините отново излезе на дневен ред, след като Административния съд-Сливен отменя решението на КЗД по жалба на родител, че неговото неваксинирано дете не е допуснато на посещава детска градина. Съдът се съмнява и в довода на РЗИ, че неимунизираните деца поставят в риск имунизираните. Целта на имунопрофилактиката е именно да се създаде имунитет, поради което и не следва да съществува риск от заразяване при ваксинираните деца, смята съдът.
В репортажа изрично се подчертава, че темата за ваксините предизвиква сериозни дискусии по целия свят. Спорът за или против изглежда неразрешим, но има много примери за работещи системи, при които индивидуалният подход е на първо място, а резултатът е над 95% имунизационно покритие. По данни на Световната здравна организация (СЗО), в 19 страни има създадени фондове за пострадали след ваксина – Германия, Англия, Испания, Холандия, Дания, Финландия, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва, Украйна и в Русия, се казва още в репортажа.
Професионалистите
"Ваксините работят. Те влизат в общата група на лекарствените продукти по този начин се регулират и от законите, но имат някои специфики. Погледнато от човешка гледна точка най-голямата специфика е че това е единственият медицински продукт, който се ползва при всички и при здрави хора. Няма други продукти, които да са толкова жестоко изпитваки, толкова жестоко контролирани . Всяка една ваксина, когато влиза в страната и се употребява задължително ѝ се издава кратка характеристика на продукта, където са изписани всички показания и противопоказания, откъдето лекарят и майката могат да получат информация кои състояния са съвместими с ваксинация и кои не. Около 90% от ваксините се поставят до 14-тия месец на детето. Тези, които влизат в т.нар. Задължителен календар са срещу 11 заболявания. Във всички случаи детето, което подлежи на имунизация трябва да бъде в добро здраве". Това коментира в сваления репортаж главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
На въпрос защо нямаме фонд за обезщетение за пострадали от ваксини Кунчев отговаря: "Това е въпрос на политическо решение, аз лично не съм против това. Имайте предвид, че ние имаме една изключително демократична система за съобщаване на нежелани реакции".
"Може би ще ви учудя, но ще ви кажа, че съм привърженик на препоръчителните ваксини, но тогава, когато му дойде времето, когато обществото е готово", казва още д-р Ангел Кунчев.
При питане дали има практика да се коментират възможни странични реакции от ваксини при личния лекар, д-р Ангел Кунчев отговаря: "Трябва да има, вероятно някъде го има. Друг е въпросът, че притиснати от опашката, която чака отвън и многото документация често на тях това им тежи, не им достига времето". Той допълва, че има санкции за лекарите, които не са поставили ваксините на пациентите в определения срок, макар че не са често налагани: "В огромната си част колегите работят много съвестно. При отчетена имунизация те получават заплащане от 4 лв., съгласно договора".
Всеки от нас иска най-доброто за детето си, за това разчитаме на науката, на авторитетите и на някой, който сме сигурни, че знае повече от нас. Ето какво има да каже д-р Елеонора Рогелова, педиатър и хомеопат.
"Вакисните са създадени с цел да предпазват човечеството от особено заразни болести, но за съжаление в годините се вижда, че те не могат да предпазват 100%. Момиченце, което се лекува при мен от бебешка възраст бе доведено преди две седмици с класически симптоми на рубеола. Беше ваксинирано с ваксина срещу морбили, паротит и рубеола на 1,2 г. Преди години имаше много силна епидемия от морбили, много от пациентите, които се разболяха бяха ваксинирани с тази ваксина. Ако при някоя от ваксините и имало някаква реакция, дори минимална – било температура, втората реваксинация от същата ваксина да отключи по-сериозни заболявания е много вероятна. Много бях впечатлена, когато се запознах с мнението на нобеловия лауреат по медицина проф. Люк Монтание - той смята, че ваксините не трябва да бъдат задължителни, а по желание."
Личният опит
Майката на Филип допълва, че на 1 годинка на детето е поставена ваксината срещу трите шарки – морбили, паротит и рубеола. Две седмици по-късно детето започва да повръща и е диагностицирано с енцефалит. Майката намира листовката на ваксината и вижда, че сред страничните реакции от нея е описан енцефалит. Младенчо е ваксиниран на 1,6 г. с "Пентаксим". Седмица по-късно майката забелязва, че крачето на детето, в което е бита ваксината е изкривено в глезена и стъпва само на пръсти. В следващите седмици вече не стъпва с едното краче.
"Направихме кампания за набиране на средства за трансплантация на стволови клетки в Русия. Още в самото начало, когато отидохме там и лекарите ни попитаха има ли поставени ваксини и кога", разказва майката на Филип.
"В момента, в който при всеки един доктор спомена, че неговият проблем се получи първо от ваксината, директно се обръщат и ми казват: "Не". Това е отговорът на всички лекари в България, при които сме ходили досега", споделя майката на Младенчо. Баща му допълва, че са изпратили изследвания на детето в САЩ, които показват наличието на тежки метали в организма му. Семейството отива и в Турция за лечение със стволови клетки. По думите на бащата и там лекарите са на мнение, че състоянието му е предизвикано от ваксина.
"Нещо, което също трябва да се знае е, че след, не дай си Боже инцидент, държавата ти обръща гръб и те оставя да се справяш абсолютно сам с всичко. Ако намериш начин да се справяш – намираш, ако не намираш – загиваш. Това, че той не се отказва ми дава сили и аз и другите ни членове от семейството да не се отказваме. Щом той - страдалецът не се отказва, ние как да се откажем? Той е такъв пример за нас, той ни учи на всичко.", споделя още майката на Филип, а бащата на Младен допълва: "Има хора, които лекуват с желание и се радвам, че ги срещаме на много места, но са малцина. Ваксината е бизнес. Моето дете не е тестер. Аз съм толкова ядосан на нашата система, защото моето дете вече е на 4 години. Две години моето дете седи 24/7 в легнало положение заради тази ваксина. Този отговор им го давам – хуманния, който е един на милион."
От кога и къде има фондове за обезщетение за пострадали от ваксини
По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини.
Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми. През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави. Вижте повече по темата в ТАЗИ СТАТИЯ
Историята на малкия Филип и семейството му може да прочетете ТУК
С историята на Младенчо може да се запознаете ТУК и ТУК
