Резистентността към антибиотици е една от най-големите заплахи за здравето в световен мащаб, продоволствената сигурност и развитие. Резистентността на микроорганизмите към антибиотици е естествен процес, но неправилната употреба на тези медикаменти при хора и животни води до многократното му ускоряване. Това стана ясно по време на пресконференция в рамките на Световната седмица, посветена на отговорното прилагане на антибиотици и Европейския ден на антибиотиците с участието на д-р Тодор Кaнтарджиев и доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България, д-р Стефан Пепеланов - представител на организацията на педиатрите доболничната помощ и д-р Борис Борисов от БАХБ.
Пред журналисти проф. д-р Кантарджиев обясни, че педиатрите най-масово работят с антибиотици:
„През последните години има обективни доказателства за това, че тази група лекари работят по-ефективно с антибиотици, а именно - намаляване на резистентността на пневмококите в доболничната помощ. Пневмокока е микробоубиец и от него умират над 50 млн. души годишно в света. Именно резистентността към този микроб е показател за правилната употреба на антибиотици, тъй като у нас резистентността намалява от 30% преди 15 години на 10%. Малко са държавите в Европа, които са го постигнали. В България това е заслуга на педиатрите в доболничната помощ, а и те си обичат пациентите, което е много важно", допълни проф. Кантарджиев.
От своя страна д-р Пепеланов увери, че педиатрите се опиват да прилагат лечението с антибиотици по възможно най-добрия начин: “Педиатрите от доболничната помощ са напълно наясно кога да предписват лечение с антибиотици, но напоследък се случват неща, с които не винаги успяваме да убедим родителите, че детето им има нужда от антибиотична терапия", обясни Д-р Стефан Пепеланов.
По думите му при децата повечето от инфекциите са вирусни и там няма нужда от антибиотици. Повечето от лекарите знаят какви са показанията и противопоказанията за използването им. Но през последните години проблем с лечението създават голяма част от пациентите, които не познават добре механизмите на антибиотичната терапия и недостатъчното доверие в лекарите, които я изписват. Спънки създава и възможността за безкрайно много „информираност“ по отношение на заболявания и лечебни практики. Хубавата част е, че децата са устойчиви и издържат на всички неща, които им прилагат родителите, каза още д-р Пепеланов. Според него проблемите идват от неприлагането на антибиотика след като той е изписан от лекаря. Друга причина е за антимикробната резистентност е, че ако се започне антибиотично лечение обикновено децата на третия ден се подобряват значително, но тогава майката спира препарата, защото преценява, че детето вече е добре и няма нужда да го „трови.“
Опитваме се като лекари да контактуваме с родителите и да ги убедим, че терапията трябва да бъде приложена според съответните указания. За съжаление не винаги успяваме и така се създава резистентност и се изчерпват възможностите за лечение на тежките инфекции, сподели още педиатърът.
Д-р Борис Борисов от Българската агенция за безопасност на храните подчерта значението на съвместните усилия на институциите, тъй като неправилната употреба на антибиотици в животновъдството води до миграция на микробната резистентност чрез храните и директния контакт с животните.
В ЕС годишно се докладват над 25 000 смъртни случая в следствие на инфекции, причинени от резистентни микроорганизми. Ако резистентостта се повиши с 40% (настоящите темпове) – до 2050 г. в света се прогнозират 10 милиона жертви. Човечеството трябва спешно да промени начина, по който се предписват и използват антибиотици.