В България над 1000 българи са в списъка на чакащите за трансплантация на органи, като най-много са нуждаещите се от бъбрек. Тъй като чакането в страната ни продължава с години, което застрашава живота на болните, все повече българи избират лечението в чужбина.
Основният проблем, с който се сблъскват нуждаещите се, е, че донорите на органи в България са около 20 души на година, а в страни като Белгия, Австрия и Нидерландия, които са близки по население до нас, те са над 200. Освен това в страната ни са малко болниците, които предлагат подобно лечение. Това е причината през изминалите 10 г. около 300 трансплантации на българи да бъдат извършени в чужбина.
Една от най-близките и евтини дестинации за трансплантации е съседна Турция – безспорен лидер в сферата на трансплантациите на Балканите, със световноизвестни специалисти и нови технологии в прилагането на лечение. Турция е на второ място след САЩ по извършване на чернодробни и бъбречни трансплантации годишно, като "Мемориал" е турският водач в трансплантациите.
Рекордните 98% успешни трансплантации поставиха здравна група "Мемориал" в челните класации на най-добрите медицински постижения в света. За България това е един от основните медицински проблеми, наред с онкологията и ин витрото - затова все повече българи се доверяват на специалистите в южната ни съседка Турция.
В турския Център за трансплантация на органи "Мемориал" се лекуват пациенти от всички краища на света. Атрактивна е не само цената – 2-3 пъти по-ниска, отколкото в Европа, но и високото качество на операциите. Центърът се намира в Истанбул. Там извършват годишно 234 трансплантации на черен дроб, 352 бъбречни и 156 трансплантации на костен мозък. Той притежава международен сертификат за качество JCI и е сред десетте водещи центрове за трансплантация в света.
Центърът за трансплантация на органи се оглавява от световноизвестния професор Корай Аджарлъ. За него се носи славата на лекар със златни ръце. Той е извършил над 115 чернодробни трансплантации, 155 бъбречни трансплантации и 3 трансплантации на панкреас. В центъра за трансплантация на органи Мемориал са извършени над 1000 чернодробни трансплантации. Процентът на успеваемост при чернодробните трансплантации е 93.5%, при бъбречните трансплантации е 99%.
За контакт с експертите от "Мемориал" – тел: 0877 54 54 04, bulgaria@memorial.com.tr или www.memorial.com.tr/bg
БЪБРЕЧНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ
Хроничната бъбречна недостатъчност означава трайно нарушение на функцията на бъбреците. Днес бъбречната трансплантация е единственият известен начин за лечение на хронична бъбречна недостатъчност. Една част от пациентите с трайна бъбречна недостатъчност използват възможностите за диализа, но диализата не бива да се счита за алтернатива на бъбречната трансплантация, тъй като изпълнява само част (донякъде) функциите на бъбреците. А и при пациентите на диализа са възможни редица негативи като твърд режим на хранене, недостиг на вода, забрана за пътуване, изолиране от социалния живот, откъсване от работа или образование, забавяне на растежа при децата.Tъй като пациентите на диализа са лишени от повечето от функциите на бъбреците, те са принудени да използват интензивно лекарства (за кръвно налягане, медикаменти за разреждане на кръвта и др.). Именно по тази причина пациентите с бъбречна трансплантация са с по-високо качество и продължителност на животa в сравнение с пациентите на диализа.
Бъбречната недостатъчност, която е една изключително коварна болест, в началото може да не показва никакви симптоми. Започва най-вече с отпадналост, в напреднал стадий може да се наблюдава хипертония, подуване на клепачите и крайниците, болка в костите, особено в краката, изкривяване на краката и видимо намаляване на количеството на урината.При още по-напреднал стадий на болестта пациентите могат да получат припадък, да изпаднат в кома, могат да имат белодробни проблеми и сърдечна недостатъчност, дори внезапно могат да се простят с живота.
Когато става дума за деца с хронична бъбречна недостатъчност, преди да се прибегне към диализа трябва първо да се консултира с център за трансплантация, да се проучат възможностите и какви са условията за трансплантация на органи в този център, след което трансплантацията трябва да се възприеме като първи вариант за лечение.
РАННА ДИАГНОСТИКА – ДОСТАТЪЧНО Е ЕДНО МАЛКО ИЗСЛЕДВАНЕ
Функцията за филтрация на бъбреците, която при нормалните хора варира между 85-100, се появява по коварен начин, като в ранните стадии на заболяването не показва никакви симптоми и с течение на времето започва да намалява. Тази функция за филтрация започва да намалява постепенно и води до повишаване нивото на креатинин, който е най-важният показател на бъбречната функция в кръвта. Когато нивото на функцииите за филтрация падне от 100 на 30, тогава 70% 80% от функцията за филтрация на бъбреците изчезва. През този период започват оплакванията на пациентите от отпадналост, отичане на клепачите при събуждане сутрин, лек оток на ръцете и краката. Всъщност бъбречната недостатъчност може да се установи много по-рано само с едно малко изследване. С едно обикновено изследване на урината или кръвта може да се види нивото на креатинин, който е най-важните показател за функцията на бъбреците, и да се предприемат действия на ранен етап.
БЪБРЕЧНАТА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ СПАСЯВА ЖИВОТ
Успешната бъбречна трансплантация спасява живот. Докато 5-годишната прогноза за живот (оцеляване) при пациенти с трансплантиран бъбрек е 90%, то при пациентите на диализа тя е близо 40%. Бъбречната трансплантация удължава живота на тези пациенти от 2.5 до 3 пъти.
ЛЕКАРСТВАТА ПОМАГАТ ТЯЛОТО ДА ПРИЕМЕ БЪБРЕКА
Трасплантацията от донор, освен хирургически притежава и други особености. Всеки човек има имунна система, която е отговорна за защитата на организма срещу външни фактори. Затова при извършването на трансплантация на бъбрек, взет от едно тяло и присаден в друго тяло, веднага се задействуват защитните механизми на организма. Защитният механизъм възприема чуждия орган в тялото като враг и иска да се пребори с него. По тази причина трябва да се използват медикаменти за потискане на имунната система, за да не отхвърли тя присадения орган. Така се предотвратява отхвърлянето на новия бъбрек от организма.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА ОТ ЖИВ ДОНОР – ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ
Въпреки всички усилия, които се полагат в световен мащаб, количеството на трансплантациите, извършвани от трупове на хора с настъпила мозъчна смърт, не е достатъчно и през годините отбелязва многомалък напредък. Днес добива все по-голяма актуалност трансплантацията от живи донори за решаване на проблема с органната недостатъчност. “Златният” стандарт в тази област е хирургическото отстраняване на бъбрека по закрит метод (лапароскопски метод) с оглед здравето и комфорта на живите донори след операцията. При този метод хирургическото отстраняване на бъбрека се извършвапрез малки отвори, направени в корема на пациента, вместо да се прави голям хирургически разрез. През последните 10 години тази техника се разпространи по цял и при много операции, извършвани преди това по открития метод, вече започва да се въвежда лапароскопията.
Процентът на трансплантации от жив донор в Турция достига до 80%. Тази ситуация здига Турция на първо място в света по извършване на трансплантации от жив донор.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА УВЕЛИЧАВА ШАНСОВЕТЕ ЗА РАЖДАНЕ
При мъжете, подложени на диализа като пациенти с бъбречна недостатъчност, може да се наблюдава спад в броя на сперматозоидите, поради въздействието на уреята. Успешна бъбречна трансплантация увеличава шансовете на пациентите, които не могат да имат деца заради бъбречното си заболяване. След отстраняване на въздействието на уреята върху организма в резултат на хирургическата намеса, се увеличава репродуктивната способност на тези пациенти, а параметрите на техните сперматозоиди достигат до нормалното ниво. Пациентките могат да забременеят спокойно и да родят здраво бебе само с един бъбрек, тъй като бременността на жените, които живеят с един бъбрек, по нищо не се различава от бременността на другите жени.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА СПАСЯВА ДЕЦА
Със своите малки телца децата или са осъдени на диализа, или държат в страх и тревога своите семейства поради факта, че всеки момент могат да изпаднат в критично състояние с риск за живота. А всъщност е възможно отново да се върнат към нормален начин на живот с трансплантацията на органи.
Бъбречната недостатъчност при децата се причинява от тежки инфекции на пикочните пътища, рефлукс на пикочния мехур, камъни в бъбреците и от бъбречна дисфункция, а заболяване на жлъчните пътища и различни наследствени заболявания могат да доведат до чернодробна недостатъчност.
При децата, които се подлагат на диализа още в ранна детска възраст, може да възникнат инфекции и да има забавяне на растежа. А при децата с чернодробно заболяване могат да се наблюдават сърбеж, жълтеница, забавяне на растежа, събиране на вода в корема и в организма. Сексуалното развитие на децата може да изостава и да намаляват способностите им за обучение. Обикновено тези деца имат проблеми с апетита, заради заболяването, нямат балансиран режим на хранене и не могат да напълнеят. Хроничната органна недостатъчност може да се придружава често и с прояви на интравертност и депресия.
В резултат на една успешна трансплантация децата могат да продължат живота си. Ако се налага трансплантация, тя трябва да се извърши преди да се влоши положението на пациента. Трансплантацията трябва да се извърши преди да настъпи забавяне на растежа и преди да се появят постоянно наблюдаващи се проблеми. За съжаление детето, което има забавен растеж поради органна недостатъчност, не може да достигне своите връстници, дори и след трансплантацията.
Всеки един пациент може да бъде подложен на бъбречна трансплантация във всяка възраст. В САЩ трансплантация на бъбрек се извършва на 86 годишен пациент, а в Турция на пациент на 82 години, като по този начин им се предоставя възможност да продължат живота си по здравословен начин.
ЧЕРНОДРОБНИ ТРАНСПЛАНТАЦИИ
Трансплантацията на черен дроб е единственото лечение за хроничната чернодробна недостатъчност. Това е интервенцияза замяна на болния черен дроб със здрав. Най-често срещаното чернодробно заболяване в целия свят, налагащо трансплантация е цирозата. На второ и последващо място са вродените чернодробни заболявания и тумори на черния дроб.
КАК СЕ ИЗБИРА ЧЕРЕН ДРОБ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ
За трансплантация на черен дроб е нужен орган, чийто източници са хората. Подходящият орган за трансплантация може да бъде избран и взет от починали хора или от живи близки на пациента.С решение на съгласие за “даряване на органи”, взето от роднините на пациентите, починали в реанимация (състояние на мозъчна смърт), се спасяват животи на много пациенти с тези органи. Чернодробната трансплантация, извършена с дарени органи се нарича “трупна чернодробна трансплантация”. Поради малката бройка на дарение на органи, много от пациентите губят живота си докато чакат нов черен дроб. Като разрешение на този проблем, се извършва трансплантация, вземайки част от черния дроб на жив човек (роднина на пациента) и да се спаси живота на пациента(трансплантация на черен дроб от жив донор). За тази процедура е нужно доброволното съгласие за приемане на тази операция от роднина, притежаващ същата кръвна група с пациента. Кандидатът за донор се подлага на интензивни прегледи и изследвания. Ако не се установи пречка за използването на черния му дроб, се взема част (лява или дясна) от черния дроб на донора, преценена в съответствие с теглото на пациента и се присажда на мястото на черния дроб на пациента.
ВАЖНИ КРИТЕРИИ ПРИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯТА НА ЧЕРЕН ДРОБ
Първото изискване за трансплантация на черен дроб е съвместимостта на кръвните групи на пациента и донора. След това се пристъпва към изследванията на кандидата донора. Този процес е оценяване от социална, психологична и медицинска гледна точка. Разглеждането от медицинска гледна точка се състои от: кръвни изследвания и урина, изследвания за заразни болести, радиологични изследвания и вземане на мнения от други отделения (кардиология, пулмология и др.)
Нужното количество обем от черен дроб за пациента, общото здравословно състояние на донора, подходящото разделяне на черния дроб, структурата на жлъчните пътища и много други фактори играят важна роля за извършването на тази операция.
ТРЯБВА ЛИ ТРАНСПЛАНТИРАНИТЕ ПАЦИЕНТИ ДА ИЗПОЛЗВАТ ЛЕКАРСТВА ЦЯЛ ЖИВОТ?
Както при всички пациенти преминали през трансплантация на органи, пациентите трансплантирани с черен дроб също трябва да приемат лекарства цял живот, с цел притискане и овладяване на имунната им система. Това е основното условие за успех на лечението. Ако лекарствата не бъдат приети или са приети нередовно, имунната система започва да се бори с непознатия за нея орган и това състояние може да доведе до загуба на живота.
