Първият хеликоптер, който пристигна у нас, трябваше вече да е летяща линейка. Оказва се, обаче, че ще има забавяне. Един месец се оказа твърде кратък срок за лицензирането на първия хеликоптер за въздушно спасяване у нас.
Какви са причините?
В позиция от транспортното министерство обясниха това с по-късното пристигане на въздушната линейка. Здравният министър обаче посочи друга причина - техническа. "Има някои допълнителни технически проблеми, които се откриват в хеликоптера, който сега дойде в България. Дребни неща са, но той трябва да бъде напълно годен”, заяви Хинков.
ОЩЕ: Първият ни хеликоптер за спешна помощ е тук: Кого ще спасява? (ВИДЕО)
За технически проблем загатна и транспортният министър. "Това е приемно-предавателен протокол, при който са констатирани недостатъци, които естествено, че са отстранени към момента", заяви министър Гвоздейков.
Така към днешна дата хеликоптерът има българска регистрация, но очаква да бъде потвърдена летателната му годност – в срок до седмица. След получаването на лиценз, всеки от шестимата пилоти трябва да премине обучение от още 10 летателни часа в българското небе – което изтегля срока за спасителните акции по въздух за края на март.
Има ли медицински екипи?
„От нас се иска да е осигурен медицински екип, да е осигурена базата с всичко необходимо за връзката на медицинския екип. Ние сме готови с това”, заяви д-р Георги Деянов, директор на Центъра за спешна медицинска помощ по въздух, пред Нова телевизия.
Когато всички процедури бъдат завършени, именно Центърът за спешна помощ по въздух ще е точката на координация на действие при всяка потенциална акция в бъдеще.
ОЩЕ: Въздушната спешна помощ - в стандарта по Спешна медицина
„Сигналът идва в 112, оттам най-близкото ЦСМП изпраща екип, този екип преценява какво е състоянието на пострадалите, къде е най-близката болница, дали тя може да осигури адекватното лечение на пострадалия пациент и ако е на по-далечно разстояние и не може – се свързват веднага с нас”, разясни д-р Георги Деянов.
„Тук имаме четирима диспечери, които ще извършват връзката с авиационния оператор, с болницата”, заяви д-р Диян Ганев, ръководител на Координационна централа към ЦСМПВ.
Този екшън план ще се задейства, ако транспортирането на пострадалия до най-близката болница ще отнеме повече от 30 минути, или когато състоянието му изисква по-високо ниво на медицинска грижа, спрямо наличното наблизо. Както и в случай на масови инциденти.
„Въздушният оператор преценява дали метеорологичните условия позволяват да излети хеликоптерът и ако всичко е наред, той излита с екипа, На теория го знаем – чакаме практиката, за да видим дали наистина така ще стане”, каза д-р Георги Деянов.
В очакване спешната помощ по въздух да заработят над 100 лекари и медицински сестри.
