Задълженията на болниците към момента са в размер на повече от 500 млн. лева. В особено лошо състояние са 4-5 от лечебните заведения. Това каза министър Николай Петров пред Би Ти Ви (предаването „Тази събота”).
Още: На комисия: Кога и с колко ще вдигнат заплатите в държавните психиатрични болници
Още: По един човек на смяна с психично болните: Персоналът застарява, а заплатите са ниски
Най-проблемни са болници в Бургас, Стара Загора, Видин и Враца. Именно последната попадна в новините през последните дни, след като лекари, медсестри и граждани излязоха на протести в северозападния град с призив да не се стига до затваряне на лечебното заведение.
Министърът на здравеопазването успокои, че в крайна сметка болницата във Враца няма да бъде затворена.
„Такъв вариант не се предвижда. Търсим решение, включително имахме среща с кметовете, областните управители, почти ежедневно с директора на болницата. Ръководството на МЗ решихме да отпуснем средства, но ще трябва да се поеме на ръчно управление тази болница, както направихме с Ловеч”, каза министърът.
Още: Мултиплен Миелом – болестта, която често се прикрива зад болка в гърба, слабост и умора
Още: Лекари с последни новини за бебето с менингокок в Пловдив
Проф. Николай Петров изрази надежда, че ще бъде потърсена отговорност за лошото управление на МБАЛ-Враца. В същото време подчерта, че и там и в други градове „години наред са се надували едни балони, които започват да се пукат – нали не си представяте, че за 4 месеца, откакто е това правителство, са се натрупали 20 млн.?”.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Лошото време бави пристигането на третия медицински хеликоптер
Още: За менингококовата болест трябва да се действа бързо: Говори инфекционист
Здравният министър посочи няколко причини извън злоупотребите, поради които болниците задлъжняват: лечебните заведения нямат право да връщат пациенти, а надлимитната дейност не се плаща, не е малък броят на неосигурените, стойността на клиничните пътеки не е променяна от 2006 г. („Ако средната заплата тогава е била 600 лв., сега е 8-900 лв., но приходът е същият”). Така в крайна сметка не остават пари за нищо.
