Проф. Георги Момеков, дфн е председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ при Фармацевтичен факултет на МУ, София. Има магистърска степен по фармация от 1998 г., и има придобита специалност по „Клинична фармация“ и по „Фармакология и фармакотерапия“ (ФФ, МУ-София). През 2007 г. защитава дисертационен труд за придобиване на ОНС "Доктор" по научна специалност „Фармакология (вкл. фармакокинетика и химиотерапия)“, а през 2019 г. защитава дисертационен труд за НС „Доктор на науките“, по същата докторска програма. Преподава задължителните дисциплини – „Фармакология“, „Фармакотерапия“, „Проблемни случаи във фармакотерапията“, както и свободно избирателните дисциплини „Химиотерапия“ и „Клетъчна и молекулярна фармакология“. Член е на научните дружества по фармакология и по токсикология. Има придобита специалност по клинична фармация и множество специализации у нас и в чужбина. Той е съавтор на над 250 научни публикации (150 от които в списания с импакт фактор), над 50 глави от учебници и монографии, един патент и едни полезен модел. Трудовете му са цитирани над 3000 пъти (h-индекс 30).
Още: Българка е с малария след почивка в Занзибар
1. В последните седмици наблюдаваме спад на случаите на Covid-19 у нас. Как очаквате да се развие разпространението на вируса през следващите месеци? Според Вас, можем ли да очакваме нови вълни?
Развитието на пандемията по региони ще зависи от ваксинационното покритие и несъмнено в държави с незадоволително покритие и на практика нулев интерес към поставянето на бустер, ще има нови вълни. Премахването на всички ограничения не е рационално, особено след като наблюдаваме тревожни ръстове на заболяемостта в Китай през последните седмици и опасенията, че отново от там ще има пренос на голям брой инфекции и потенциално нови варианти. Опасност, която ни е трудно да оценим предвид мащабите на тази огромна държава и интензивността на пътуванията, особено в контекста на наскоро отминалата китайска нова година.
2. Защо е препоръчително поставянето на бустерни дози от ваксините срещу COVID-19?
Още: Нов случай на маймунска шарка в София
Защото това показват данните от наблюденията в големите нации с огромно ваксинационно покритие и с надеждни регистри, които дават възможност за реалистична оценка на ефективността от ваксинациите и бустирането. Нещо повече, вече са налични модифицирани ваксини за поставяне на бустерна доза, чийто състав е актуализиран, за да изграждат по-изразен отговор срещу циркулиращите варианти. Несъмнено производителите ще продължават да оптимизират състава на ваксините, съобразно възникващите и разпространяващите се варианти.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Колко ни струва липсата на имунизация? Говори д-р Гергана Николова
3. Какви са най-честите постковид симптоми, които наблюдавате и до колко са опасни те?
Състоянията, настъпващи след остър COVID обхващат широк спектър от нови, повтарящи се или продължаващи здравословни проблеми, които хората изпитват след заразяване с вируса. Повечето хора с COVID-19 се подобряват в рамките на няколко дни до няколко седмици, след заразяването. Всеки, който е бил заразен, може да развие постковид симптоми, някои от по-важните, които могат да се наблюдават са: отпадналост или умора, които пречат на нормалната ежедневна активност; симптоми, които се влошават след физическо или умствено натоварване, треска, затруднено дишане или недостиг на въздух, кашлица, болка в гърдите, сърцебиене, затруднения в мисленето или концентрацията (понякога наричани "мозъчна мъгла"), главоболие, проблеми със съня, замайване при изправяне, световъртеж, усещане за бодежи и иглички, промяна на миризмата или вкуса, депресия или тревожност, диария, болки в стомаха, ставни или мускулни болки, обриви, промени в менструалния цикъл. При някои хора, особено тези, които са имали тежко първично преболедуване от COVID-19, могат да възникнат мултиорганни ефекти или автоимунни състояния със симптоми, продължаващи седмици, месеци или дори години след прекаран COVID-19. Мултиорганните ефекти могат да засегнат много органи и системи, включително сърцето, белия дроб, бъбреците, кожата и мозъка. В резултат на тези ефекти хората, които са боледували от COVID-19, могат да са по-склонни да развият нови състояния като диабет, сърдечни заболявания, тромбоза или неврологични състояния в сравнение с хората, които не са боледували от COVID-19.
4. Какво бихте казали на тези, които все още се колебаят да се ваксинират?
Още: Д-р Диана Моландър: Как да не качим килограми по празниците без диети
Още: Медицинският хеликоптер транспортира жена в тежко състояние от Благоевград до София
Ваксинацията срещу COVID-19 предизвиква по-предсказуем имунен отговор, отколкото инфектирането с вируса, който причинява COVID-19. Поставянето на ваксина срещу COVID-19, дава на повечето хора високо ниво на защита срещу вируса. Също така може да осигури допълнителна защита за хора, които вече са прекарали COVID-19, като намалява и честотата и тежестта на постковидните симптоми. Едно проучване показва, че при хората, които вече са имали COVID-19 и не се ваксинират след оздравяването си, вероятността да се разболеят отново от COVID-19 е над 2 пъти по-голяма, отколкото при тези, които се ваксинират след оздравяването си. Всички ваксини срещу COVID-19, налични в момента в ЕС, са ефективни за предотвратяване на COVID-19 и имат добре проследен профил на безопасност. Преболедуването от COVID-19 може да осигури известна защита от бъдещи заболявания, която понякога се нарича "естествен имунитет", но нивото на защита, което хората получават от COVID-19, може да варира в зависимост от това колко леко или тежко е било заболяването им, колко време е минало от заразяването им и от възрастта им. Ваксинирането срещу COVID-19 е и по-безопасен начин за изграждане на защита, отколкото да се разболеете от COVID-19. Ваксинацията срещу COVID-19 помага да се предпазите, като генерира имунен отговор от антитела, без да се налага да се разболеете. Ваксинирането ви може да предпази и хората около вас, особено тези с повишен риск от тежко протичане на COVID-19.
Нещо повече, модифицираните бустерни дози, които са разрешени за употреба, както и тези които ще бъдат разработвани в бъдеще, могат да бъдат поставяни само на лица със завършен конвенционален ваксинационен цикъл.
В заключение, бих искал да споделя интересния модел на швейцарското сирене, по отношение на респираторните инфекции, който може да бъде повод за размисъл. Истеричното оплюване на дадена от мерките поотделно, в т.ч. маски, социална дистанция, ограничения в събиранията, ваксини и пр., от страна на хиперактивни гурута, на което бяхме свидетели през последните години, не отчита факта, че колкото и несъвършени да са всичките мероприятия поотделно, стройното им систематично прилагане позволява да манипулираме скоростта на разпространение, така че да е съвместима със жизнеспособността на системите за здравеопазване.
