Според данни на Българския лекарски съюз осем от десет завършили медицина напускат България, за да търсят по-добре платена кариера в Западна Европа - тенденция, която се влоши след присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. В резултат на това 52% от медицинския персонал в страната е на възраст над 55 години в сравнение с едва 14% под 35 години.
Един от най-скандалните скорошни случаи е с колективната оставка на лекарите от клиниката за трансплантации на Александровска болница.
15 медици и началникът им проф. Емил Паскалев подадоха оставки, защото не желаят клиниката им да бъде отделена за прием на болни с коронавирус. Пациентите на Клиниката по нефрология и трансплантации към Александровска болница ще бъдат преместени в сходна клиника и никой няма да остане необгрижен. Освен това капацитетът на новото място - Клиниката по нефрология, е със 150 места повече, гарантира в четвъртък ръководителят на болницата д-р Борис Богов, предаде "24 часа".
Богов засега не е приел оставките на екипа на проф. Паскалев и обясни, че ще се възползва от законовия 7-дневен срок, като дотогава медиците не са освободени. Богов обвини проф. Паскалев в безотговорност и че е абдикирал от грижата си за пациентите заради "невъзможност да надскочи собственото си его".
"Изненадан съм от безотговорното отношение на един лекар, който твърди, че разбира от бъбречно трансплантирани пациенти у нас. Прави го още по-отговорен да изостави своите пациенти в момент, в който цялата карта на България е в червено", каза д-р Богов. В началото напускането на екипа на клиниката създало хаос, но впоследствие работният ритъм бил възстановен, увери професорът.
Погледът на АФП за България - с акцент "Шумен"
Само с един лекар и три медицински сестри за всички 55 тежко болни от коронавирус, персоналът в болницата в източния българския град Шумен споделя, че е на края на силите си.
"Ситуацията е критична", казва Димитър Костов, началник на шуменската болница - най-претоварената в страната.
След като втората вълна на пандемията поглъща страната с малко под седем милиона население, помощта за болничния персонал е дефицит, а недостатъците на здравната система са жестоко оголени. Например в района около Шумен половината медици са наближаващи пенсионна възраст и повече хора напускат системата, отколкото влизат.
"Колабираме от физическо и психическо изтощение", казва началникът на инфекциозното отделение Албена Костова, докато бърза между стаите на пациентите в бялото си защитно облекло сред бръмченето на аларми.
Нито едно легло не е свободно в момента в цялата болница.
Докато най-бедната държава в ЕС успя да избегне най-лошото от първата вълна на пандемията през пролетта, като наложи строги ограничения, правителството отказа да предприеме подобни действия този път.
"Ситуацията в Шумен е ужасна, тук 40% от лекарите са на възраст над 60 години", казва Красимир Симеонов, шеф на регионалния синдикат на медицинските работници, чийто числен състав "се е свил" с една трета от 2000 г. насам.
Ниските заплати и оскъдните пенсии означават, че медицинският персонал, който остава в страната, често работи дълго след пенсиониране. "Основната заплата на лекаря е 840 лева (430 евро, 500 долара) на месец, а медицинската сестра получава 600 до 700 лева", казва Румяна Нановска, ръководител на общинската болница в северния град Ловеч, която почти фалира още преди кризата.
"До последен дъх"
Правителството обеща солидни бонуси за медици на фронтовата линия. Но много възрастни лекари и медицински сестри се притесняват да не бъдат изложени на вируса. До момента общо 3 619 медици са заразени с вируса в България и поне 25 са починали.
"Лекарите работят, докато могат да си поемат дъх", каза 77-годишен невролог пред телевизия bTV по-рано тази година, когато го попитаха за решението му да се върне на работа в COVID-19 отделение. Той почина от вируса през юни.
В друг трагичен случай трима медицински работници от едно и също семейство са починали от коронавирус в рамките на дни един от друг през септември в югозападната част на страната.
Това е разбираема паника - персоналът в болница в източния град Преслав - всички на възраст 65 и повече години и със съпътстващи заболявания - заплаши с колективна оставка, когато беше обявено, че ще бъде открито отделение за коронавирус. В резултат на това пациентите им бяха изпратени в Шумен, което увеличи пренаселеността в шуменската болница.
В допълнение към непрекъснато изтъняващите редици на здравните работници, медицинската система на страната се сблъсква и с други проблеми. България се радва на най-много зъболекари на глава от населението на континента, но други специалисти, необходими за справяне с пандемията от коронавирус - като анестезиолози и пулмолози – не достигат.
Докато ежедневните демонстрации срещу корупцията от началото на тази година бяха до голяма степен отменени, все още има макар и по-малобройни протести и заради убеждението на правителството, че се справя с пандемията.
Полицейски минивани бяха ангажирани в превоза на болни поради недостиг на линейки, а началниците на болници призоваха студенти по медицина и други доброволци да помогнат.
"Системата има сериозни недостатъци", каза наскоро младият лекар Димитър Лунд пред обществената телевизия БНТ. Той даде интервюто в последния си работен ден в България - преди да замине на новата си работа в Щутгарт, Германия. И го направи, след като успя да вкара в болница взет от "Спешна помощ" човек в нужда, на който беше отказвано да бъде приет в лечебно заведение.
Автори: Весела Сергуева, Николай Дойчинов, АФП; Превод: БГНЕС
