Окончателно подписан е Националният рамков договор (НРД) между Българския лекарски съюз (БЛС) и НЗОК. Това обяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, който уточни, че става въпрос за НРД за периода 2020 - 2022 година. И уточни, че договорът може да се променя при желание на някоя от преговарящите страни.
"Всички искания поставени на УС на БЛС по време на 71-вия Извънреден събор са изпълнени", добави д-р Маджаров. Едно от най-важните беше да няма ограничение при изписването на комбинирани лекарства за хронично болни. Ето какви са останалите:
1. В НРД се записа, че болничното лечебно заведение не може да заплаща по-малко от 80 на сто от половината от месечния му приход за заплати на лекари и специалисти по здравни грижи. В частта, предвидена за заплати, разделението е - 64% за лекари и 36% за специалисти по здравни грижи. Министерството на здравеопазването е предложило проект на промени в Закона за здравното осигуряване, които дават право да бъдат заложени изисквания относно структурата на разходите за персонал. Законовите изменения вече са в Министерския съвет и ще бъдат гласувани на заседанието в петък.
"Ако приходите на лечебното заведение са 1 млн. лв., от тях не по-малко от 500 хил. лв. трябва да отидат за разходи за персонал. От тези 500 хил. лв., не по-малко от 80%, т.е. 400 хил. лв. ще отидат за възнаграждения на професионалистите по здравни грижи и лекарите при съотношение 1:1.6", заяви здравният министър Кирил Ананиев, цитиран от БГНЕС. Здравният министър даде и друг пример - ако медицинската сестра взима 1000 лв., лекарят ще взима 1600 лв., като уточни, че и при двете суми говорим за "не по-малко". Към момента около 90 % от държавните болници вече са покрили началните основни заплати по Колективния трудов договор /КТД/.
Предстои промяна в Закона за лечебните заведения, така че новите правила за формиране на разходите за персонал да важат за всички болници, включително и частните, обясни д-р Иван Кокалов, член на Надзорния съвет на НЗОК. По думите му разходите за администрация и друг персонал в лечебните заведения също ще се разпределят по вътрешни правила.
2. Увеличени са цените на 251 клинични пътеки и 7 процедури средно с 14%. "Аз мога да кажа, че нашите забележки, които съборът ни беше гласувал във връзка с публикувания текст на НРД за обсъждане, са изчистени. Те са приети и в член 49, за който ставаше въпрос за начина за изписване на лекарства и за профилактичните прегледи при общопрактикуващите лекари. Имахме предложения за цените на 5-6 пътеки и те са приети и няма проблем", заяви още д-р Маджаров.
3. Намалени са обемите със 7 на сто.
4. Лекар без специалност ще има право да извършва дейности под субординирана координация на лекар със специалност.
5. При надвишаване на регулативния стандарт, който е определен за профилактика на общопрактикуващия лекар, няма да се налагат глоби и той няма да бъде лимитиран. Отпадане на регулацията и за изследванията при профилактика.
6. Увеличени са средно с 18% цените на МДД (медико-диагностичните дейности).
7. Увеличени са средно със 7 на сто цените в СИМП (специализираната извънболнична медицинска помощ) за първичен преглед, първичен профилактичен преглед по програма "Майчино здравеопазване", вторичен преглед, медицинска експертиза и др. Припомняме, че бюджетите за СИМП и МДД за 2020 година ще бъде увеличен с по още 2 млн. лв. - съответно за СИМП става 19 млн. лв., а за МДД - 9 млн. лв.
8. Няма да има промяна в рамковия договор по отношение на изписването на терапиите за хронично болните пациенти. В чл. 49 е добавено предложението на общопрактикуващите лекари, че се работи по Наредба 4.
9. Личните лекари ще могат да правят профилактични прегледи на пациенти, които са ги потърсили и по други поводи.
Ръстът на разходите за здравеопазване в бюджета за догодина ще бъде около 500 млн. лв. Само ръстът на средствата, предвидени за НЗОК, е около 395 млн. лв. За болници са предвидени 233 млн. лв. повече или общо над 2.235 млрд. лв. За лекарства бюджетът е 1.2 млрд. лв. За дентална помощ са предвидени 180 млн. лв. Общо системата ще разполага догодина с над 4.7 млрд. лв.
