Най-важното е дали ваксините работят срещу нови мутации – като тази в Южна Африка, във Великобритания, има и в Япония. Досега са известни 4000 мутации на коронавируса, който тръгна от Ухан. Голяма част не водят до промяна на структурата му, а друга част не водят до промяна на тежестта на заболяването. Това заяви проф. Тодор Кантарджиев, член на Националния оперативен щаб (НОЩ) и директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
Най-важното – взета е кръв от ваксинирани с ваксината на Pfizer/BioNTech, британският вариант бива унищожен, това показват данните. Същото важи и за Moderna, подчерта професорът, като цитира европейски данни. Същото можем да кажем и за ваксината на AstraZeneca, каза Кантарджиев, но предупреди, че адекватният имунен отговор не е толкова висок, колкото този при РНК ваксините. Една ваксина с имунитет 60-70 процента по-бавно прави колективен имунитет, каза Кантарджиев и напомни, че ЕК вече е благосклонна към руската ваксина "Спутник V", която също е на база аденовирус, но човешки и да има комбинация между двете, за постигане на по-силен имунитет. Припомняме, че в Австралия вече има сериозен дебат дали да се ползва ваксината на AstraZeneca и Оксфордския университет в преследване на колективен имунитет - експерти считат, че тя не осигурява достатъчно силен имунитет.
От другата седмица почваме целогеномно секвениране, за да установим със сигурност дали британската мутация на коронавируса я има в България – най-вероятно я има, поясни професорът пред БНТ.
Що се отнася до Китай, Кантарджиев обърна внимание, че там има ваксина, която атакува целият вирус, а не само S-протеина, както са западните ваксини и руската ваксина.
Критикари много се изказаха по въпроса – с вчерашна дата в България поставянето на ваксини отговаря на това във Финландия, Чехия, Нидерландия. Румънците бяха ваксинирали 4 души на 1000 до вчера, ние – 2, не е толкова по-малко, коментира Кантарджиев. "Презапасяването е лошо – ако си купиш много олио, може да граняса", картинно добави той. И похвали ЕК за усилията относно осигуряването на ваксини – според него Брюксел направил така, че за всеки член на ЕС да има достатъчно, но и да може да отстъпва на съседни държави, които не са част от ЕС.
"Необходимият колективен имунитет няма да може да се направи през 2021 година, но това не бива да ни отчайва", заяви професорът, според който ваксинираните, броя на преболедувалите и противоепидемичните мерки ще водят към все по-добро: "Повярвайте ми, лятото ще има голям ефект".
Кантарджиев коментира и друго – нивото на антителата не е водещият критерий работи ли ваксината или не. Най-важното е клетъчният имунитет и има данни, че той е траен, подчерта професорът. ПОДРОБНОСТИ ЗА ТАКИВА ДАННИ – ТУК!
Щабът за ваксинирането може да преразглежда плана за ваксинация и да прави такава организация, че някои хора да отидат по напред в реда – например работещи в критична инфраструктура, каза още Кантарджиев.
Още: Спад в броя на новите случаи на COVID-19 у нас, намаляват и настанените в болниците
