Твърденията на ръководството на Българския фармацевтичен съюз (БФС), че недостигът на лекарства се дължи на факта, че лекари изписват големи количества от тях по телефона са недопустими и не отговарят на истината. Това казва Българският лекарски съюз (БЛС) в своя официална позиция.
Лекарският съюз развива позицията си със следния въпрос: Колко от българските граждани са получили лекарства в аптека без да носят необходимата за това рецепта?
"За никого не е тайна, че продажбата на лекарства без задължителната за това рецепта е масова практика. И в тази връзка по темата с презапасяването с лекaрства сме длъжни да поясним: Ролята на аптеките в системата на здравеопазването и на работещите в тях фармацевти е да регулират именно този процес и да не допускат пазаруване на лекарства в големи количества и продажбата на такива без рецепти. Оправданието, че някой лекар е изписал 7 опаковки от даден антибиотик, е несъстоятелно, защото задачата на всеки фармацевт е да прецени, според медикамента и познанията си за него, продължителността на лечението. А в случай, че изписаното количество не отговаря на курса на лечение, той има право да откаже да го отпусне в даденото количество. Ролята на фармацевта е да се намеси именно в такива моменти и според своите правомощия да не допуска нарушаване на правилата", пише в позицията.
БЛС пита и следното - при наличие на всички регистрирани у нас медикаменти в складовете на едро отговорността за осигуряването им в аптечната мрежа е на самите аптеки.
"Ръководството на БФС разполага с информация за недостиг на лекарства в аптечната мрежа на базата на множество сигнали от аптеки и пациенти, като част от тези сигнали са отразени и в медиите. Нещо повече - две болнични лечебни заведения – в Горна Оряховица и Айтос също поставиха въпроса за недостиг на лекарства, прилагани в терапевтичните схеми на лечение на COVID-19. В контакт сме и с търговците на едро с лекарства, и с някои производители. Част от тях съобщиха, че има повишено търсене на някои продукти, които се използват в терапевтичните схеми за лечение на COVID-19. Кой по-добре от фармацевтите, които са на първа линия в аптеките и дистрибуторите, които ги снабдяват знае има ли недостиг на лекарства или не? Със сигурност това не е Българският лекарски съюз, който има други компетенции и отговорности, които няма да коментирам", отговори проф. Асена Сербезова пред Actualno.com.
"Дали има недостиг или не, всеки един от нас може да установи, когато потърси, дори с рецепта, определени лекарствени продукти. Достатъчно е само да прочете информацията, която се споделя в социалните мрежи от хора и медицински специалисти. Към момента, поради свръхупотреба, включително и поради свръхпредписване, се наблюдават затруднения в намирането на някои лекарства и аптеките получават откази от търговците на едро, които също разполагат с ограничени количества, но се стараят да наваксат липсите. Дори министърът на здравеопазването проф. Ангелов вчера (11 ноември) призна, че има недостиг на нискомолекулни хепарини и осигуряването на тези продукти за бременни жени с вродена или придобита тромбофилия беше предмет на вчерашната тричасова среща в Министерството на здравеопазването. Ако имаше достатъчни количества от тези продукти, щеше ли да се налага провеждането на такава среща и въвеждането на специален ред, в опит да се осигурят необходимите количества поне за бременните жени", попита проф. Сербезова.
"Нека подчертая, че в аптеките не се продават, а се отпускат лекарствени продукти с подходящата фармацевтична консултация и грижа. Част от тези лекарства са без лекарско предписание, друга – изисква рецепта, не SMS, Viber и други нетрадиционни канали за комуникация с фармацевта. Поне така изисква действащото към момента законодателство, което паниката от зараза с COVID-19 не е отменила", добави тя.
Какви са опасностите от свръхупотреба на антибиотици?
Проф. Сербезова обърна внимание и към наболелия проблем за прекалената употреба на антибиотици: "Фармацевтът е най-достъпният медицински специалист (по определение от Световната здравна организация) и е последното звено от системата на здравеопазване, което има шанса и професионалната отговорност да предотврати грешки в лекарствената употреба. Проучвания на лекарствената употреба в ЕС показват, че често на децата се предписват антибиотици без да е необходимо, като по този начин се увеличава рискът от антимикробна резистентност в ранна възраст. Всеки един медицински специалист трябва да преразгледа практиката си на предписване на антимикробни средства, за да бъде сигурен, че не предписва повече антимикробни средства, отколкото е необходимо, както и да използва всички налични ефективни средства за профилактика на микробните инфекции.
Антимикробната резистентност е проблем за общественото здравеопазване в световен мащаб, защото ограничава до минимум възможностите за ефикасно лечение на някои инфекции. Пандемията от COVID-19 е поредното предизвикателство, свързано със свръхупотреба на антибиотици. Още повече сега е необходимо да разберем сложната връзка между вирусните и бактериалните инфекции. Някои симптоми на COVID-19 имитират бактериална инфекция. Само 8 на сто от хоспитализираните пациенти с COVID-19 обаче имат бактериална или гъбична инфекция, но 72% от тези пациенти получават антибиотично лечение. Както е отбелязано и в становището на БЛС, фармацевтите имат необходимите познания за лекарствата, за да се намесят професионално, според своите правомощия в случаите, в които предписанието не отговаря на обичайната продължителност на лечението. Това обаче трудно може да се случи, когато лекарствата са "предписани" по телефона – практика, за която съобщават много пациенти.
Повече отвсякога, точно в този момент на пандемия е необходимо медицинските съсловия да работят в равноправно сътрудничество
А какво наблюдаваме? Преди месеци бяхме свидетели как ръководството на Българския лекарски съюз нахока фармацевтичното съсловие, като писмено, в открито до медиите съобщение обясни, че фармацевтите не са квалифицирани (нищо че според Световната здравна организация същите са най-достъпните медицински специалисти и най-добрите експерти по лекарствата) и според същото това ръководство мисията на фармацевтите е само да изпълняват "заповеди". Преди седмица известен български лекар каза, че студентите по медицина могат да се "изучат" за медицински сестри за две седмици (нищо, че специалистите по здравни грижи учат за това 4-5 години). А днес от Българския лекарски съюз декларираха, че "за никого не било тайна, че продажбата на лекарства без задължителната им за това рецепта е масова практика". Дали е масова практика или не, компетентност да даде такова мнение има само Изпълнителната агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването. Фармацевтите са на първа линия, изправени пред страховете и очакванията на хората, не абдикират от задълженията си, не поставиха надписи, че в аптеките може да влизат само здрави хора (каквито съобщения има в много медико-консултативни центрове) и често поради масова практика да се предписва по телефон са поставени пред моралния избор да нарушат закона (за което понасят последствията) или да върнат човек, който реално е в нужда за лекарства, но му е отказан преглед. Преди месеци генерал Мутафчийски заплаши, че ще се отнемат лицензи на аптеки, ако се отпускат лекарства по лекарско предписание без рецепта, днес Българският лекарски съюз очаква това да се случва, защото било "масова практика".
Междувременно, въпреки че не можете да си намерите лекарствата, които са ви предписани, една асоциация на производители твърди, че недостиг няма. Но не само на техни продукти, а изобщо нямало недостиг. Че и риск от недостиг няма...Отново пример за излизане извън обхвата на компетентност.
Изобщо, принципът на екипната работа на всички медицински специалисти е предпоставка за успешна и ефективна пациент-центрирана система и е време да го осъзнаем. Всеки да се занимава и дава становища по това, за което е учил, от което разбира и което работи. Това дължим на обществото. Нищо по-малко от истината и най-добрата грижа, на която сме способни. В рамките на своите компетентности."
