Как ще се отразят ваксините срещу коронавирус на хора с хронични болести и т.нар. рискови групи от населението? Здравното министерство вече изпрати препоръки до Българския лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари за прилагането на ваксините срещу COVID-19 сред рисковите групи от населението. Препоръките са изготвени от експертните съвети към министъра на здравеопазването.
Издадени са общо 16 експертни становища, касаещи пациенти с различни видове здравни състояние. Всички те са публикувани в секцията за ваксинацията на Единния информационен портал и касаят позволените към момента ваксини в ЕС – "Комирнати" на Pfizer/BioNTech, ваксината на Moderna и оксфордската ваксина (на AstraZeneca). В следващите редове Actualno.com публикува със съкращения някои от препоръките.
До момента не са известни противопоказания за приложение на одобрените ваксини, свързани с наличието на сърдечно-съдови заболявания. Експертният съвет по кардиология е посочил изследване, за което не казва къде е публикувано и от кого е направено, че пациенти със сърдечно-съдова недостатъчност са над 14 пъти по-застрашени от смърт при заболяване от COVID-19. Упоменато е, че проучването е от януари, 2021 година.
Пациенти с автоимунии, онкологични, имунодефицитни и други придружаващи заболявания
Могат да се имунизират при две условия. Първо, имунната им система да не е толкова съсипана, че да може да се очаква да реагира на ваксината и да произведе някакъв имунен отговор. За оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в специализирана имунологична лаборатория.Ваксините при автоимунни заболявания трябва да се прилагат преди планираната имуносупресия, поспециално при терапия с намаляване на В-клетките. Второ, трябва основното заболяване да е в ремисия, без клинични и лабораторни данни за рецидив. Необходима е и преценка на здравното състояние от съответния специалист, за да се оцени съотношението ползи – рискове при ваксинация.
Ограничения следва да има при пациенти с вроден (първичен) или вторичен имунен дефицит (напр. с ХИВ/СПИН, напреднал диабет или друго прогресиращо автоимунно заболяване дори и без имуносупресивна терапия), при които е доказано намаление на имунната реактивност. Експертите към МЗ считат това за ограничение при прилагане на ваксините, за които в продуктовата им характеристика е уточнено, че "продължителността на осигурената от ваксината защита е неизвестна, тъй като тя се установява във все още продължаващи клинични изпитвания".
Специално е уточнено, че ако си алергичен към някоя от съставките на ваксините на Pfizer/BioNTech и AstraZeneca, не следва да бъде поставяна и друга ваксина срещу коронавирус.
Тук препоръките са повече – по възможност да се ваксинираш срещу коронавирус месец преди трансплантация, но ако става въпрос за трупен донор, да не се отлага. При пациенти след извършена трансплантация се препоръчва ваксинация поне 1 месец след трансплантацията, а при бъбречно трансплантираните 3 месеца след самата операция. Има и предупреждение, че ваксината ще бъде по-ниско ефективна заради приеманите от тези хора имуносупресанти – затова е направена препоръка хората от домакинството на такива пациенти също да бъдат ваксинирани "по възможност".
За пациенти с белодробни заболявания препоръката е да се ваксинират без ограничения. Същата е препоръката и за пациенти с кожни и венерически болести – не е открито в достъпната литература одобрените ваксини срещу коронавирус да имат противопоказания. При пациенти с автоимунни булозни дерматози, които са на терапия с високи дози кортикостероиди или мощни цитостатици, ваксинацията е препоръчителна, поради повишен риск от усложнения при евентуална инфекция със SARS-CoV-2.
Пациентите с автоимунни възпалителни ревматични заболявания трябва да получат ваксината, която е налична, защото няма данни за предпочитание към момента. Има и препоръки какво да се прави със специфични лекарства, които се приемат при промяна на дозов режим от такива пациенти.
– метотрексат: пропуска се 1 седмица след всяка доза ваксина;
– JAK инхибитори (тофацитиниб, барицитиниб, упадацитиниб): пропуска се 1 седмица след всяка доза ваксина;
– abatacept, инжекционна форма: пропуска се една седмица преди и една седмица след първата доза ваксина;
– abatacept, IV форма: ваксината се прилага 4 седмици след последната инфузия, след това се пропуска една седмица и се прилага следващатаинфузия абатацепт;
– ритуксимаб: COVID-19 ваксината се прилага приблизително 4 седмици преди следващата инфузия, следващата инфузия ритуксимаб се отлага с 2-4 седмици след втората доза ваксина -ако е възможно;
– инфузия с циклофосфамид: прилага се една седмица след всяка доза ваксина COVID-19
Пациенти с анемия и нарушения при съсирване на кръвта
Счита се, че тези пациенти не са рискови за по-тежко протичане на COVID-19. След поставяне на ваксина обаче, мястото трябва да се наблюдава до 2-4 часа след приложението за късно образуване на хематом. Появата на дискомфорт в рамките на 1-2 дни след приложението не е алармираща, ако състоянието не се влоши или не се появи подуване. При алергична реакция (треска, усещане за топлина, зачервяване, сърбящ обрив, задух, оток на лицето или езика) пациентът трябва веднага да отиде в болница. Пациенти с установена свръхчувствителност към полиетиленгликол (PEG, което е съставка на РНК ваксините), трябва да обсъдят рисковете от поставяне на ваксината със своя лекуващ лекар, тъй като някои ваксини го съдържат като помощно вещество.
Експертното заключение е в три изречения, две от които гласят: Информацията за датата на ваксиниране и вида на приложената ваксина има пряко отношение към подбора на дарителите на кръв и кръвни съставки и сроковете за отлагане от даряване. При липса на такава възможност се прилага максималния срок за отлагане след ваксиниране –28 дни.
Бременните жени не трябва да бъдат ваксинирани. Жените, които планират бременност, не трябва да бъдат ваксинирани поне 6 месеца преди настъпването на бременността.
