„На тези, които шестват по студията и казват, че смъртта е неизбежна, аз казвам, че животът е ценност. И това не са просто две различни, несвързани, верни само по себе си понятия, а различна ценностна система“. Това заяви в предаването „Лице в лице“ по БТВ анестезиологът и бивш здравен министър д-р Петър Москов.
„В последните дни се загубихме в това да търсим връзките причина-следствие, да оспорваме дали пейките да са облепени или не. Убеден съм, че огромното мнозинство от хората у нас споделят тезата, че животът е висша ценност. Ако всички сме обединени около това, ще преминем през епидемията от коронавирус“, допълни той. „Болестта като форма на нещастие ни показва кои сме всъщност. Медицината вече не е медицина на авторитетите, а медицина на доказателствата“, допълни Москов.
„Ние може да не знаем много за заболяването, но едно от малкото сигурни неща е, че около 5 процента от заразените влизат в болници. Ако е вярно твърдението, че 500 000 българи са се срещнали с него, то тогава колко хора трябва да има в болница?“, попита д-р Москов, визирайки твърденията на доц. Атанас Мангъров, че половин милион българи вече са се заразили с коронавируса.
"Големият дебат в обществото е има ли заплаха и колко тежка е тя и колко тежки трябва да са мерките. Заплаха има. Твърди се, че всеки сезон било така, че всеки сезон има грип. Данните обаче сочат, че във всяка една държава, засегната от короновирусната инфекция, има пик с до 50% по-висока смъртност от обикновения грип. Абсолютно доказано е, че смъртността от COVID-19 не може да бъде сравнявана със смъртността от обикновена вирусна инфекция", подчерта бившият здравен министър. Според него, ако 2% от българското население се е срещнало с инфекцията, то при 80% точност и 98% специфичност на бързите тестове резултатите ще покажат 52,3% достоверност. "53% е много близо до фифти-фифти, ези-тура или жокера 50 на 50". При това положение трябва да сме наясно, че масово тестване на този етап, преди голяма част от популацията да се е срещнала с вируса, е напълно излишно, защото дава фалшиви резултати“, допълни бившият здравен министър.
„Вирусът няма собствен живот. Той копира нашето социално поведение. В Скандинавските страни хората си ходят на гости с 1 седмица предупреждение, а и са много по-рядко населени. Начинът им на живот определя някаква базова социалната дистанция. Ние, ако не отидем да питаме съседа как е, не сме същите“, коментира той.
По думите му ранното вземане на ограничителните мерките у нас и стратегията за това по какъв начин да се диагностицира и ограничава заболяването са правилни решения на държавата. „Правителството обаче не обяви по грамотен и аргументиран начин защо въвежда мерките. Доброто управление е да обясниш и да поставиш ясни цели и в преследването им да направиш всички хора съпричастни. Трябва час по-скоро да се представят ясни маркери, от които да последва промяна в мерките“, обясни бившият министър.
