Три пъти е разликата в нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт в 28-те области в страната. Това показват данните на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2019 година, които бяха представени на "Индекс на болниците".
Още: ПП-ДБ: Министърът да вземе мерки срещу напрежението в болниците
Още: Здравният министър: НЗОК да каже как ще плати 146 млн. лв. надлимитна дейност на болниците
Според анализа, най-много хора умират от инфаркт в Търговище, а най-малко - в София-град. Защо това е така - отговорът не може да бъде даден само с една причина, но възможните обяснения се заключват в това колко възрастно е населението в съответната област, както и какви са достъпността и качеството на медицинските услуги и помощ.
Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната. През 2019 г. заради тази диагноза 11 644 души влизат в болница, като 7,7% от тях умират. През 2018 година данните са аналогични - 11 908 влезли в болница заради инфаркт на миокарда, като 7,3% от тях умират.
Статистиката
Още: Лекари: Опитват се да унищожат кардиологичната болница
Още: В България лекари убийци няма, те дават здраве: Д-р Брънзалов за оставките в Сандански
Нивата на смъртност варират три пъти в отделните региони. Най-висок през 2019 г. е бил леталитетът в област Търговище – 14.3% при 84 хоспитализации. Над 10% е била смъртността в още осем области - Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: След напускането на десетки медици: БЛС с позиция за случая в Сандански
Още: Вълшебното лекарство Ozempic нарушава зрението? ЕС започна разследване (СНИМКИ)
Най-ниска през 2019 г. е била смъртността в Монтана – 4.5%, при 331 хоспитализации с остър инфаркт. Под и точно 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив (5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%). (Всички данни може да видите ТУК)
Динамиката
Нивата на смъртността отчитат значими изменения във времето. Само за една година в страната има области, където леталитетът от остър инфаркт се променя с няколко процента. Подобен пример е Търговище, където смъртността се покачва с близо 6% за една година. През 2018 г. тя е била 8.4% срещу 14.3% за 2019 г. В Смолян тенденцията е аналогична. През 2018 г. там смъртността е 9.7%, а през 2019 г. – 13.3%. В Добрич кривата е обратна. През 2018 г. смъртността е била 16.1%, а през 2019 г. става 12.7%.
Още: След смъртта на бебе: 29 лекари в болницата в Сандански напускат
Още: Здравният министър за парите за инвитро: При необходимост тези 2 млн. лв. ще ни бъдат върнати
Възрастовата структура
Застаряващото население е един от рисковите фактори не само за развитието, но и за изхода от лечението на сърдечни заболявания. Подобна категорична зависимост между възрастовата структура на населението в отделните области и нивата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва трудно да се изведе.
За 2019 г. 33.8 е процентът на населението за цялата страна над 64 години, съотнесено към това между 16 и 65 години по данни на НСИ, а средният леталитет от инфаркт е 7.7%. Сред седемте региона, които са с най-ниска болнична смъртност от остър инфаркт обаче, три имат по-висок процент на застаряващо население от средния за страната. Най-ниската смъртност пред 2019 г. от остър инфаркт е регистрирана в Монтана с 44.3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е 39.5% и Ловеч, където то е 45.4%.
Налице е и обратният феномен – области с по-малък процент на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от средната за страната. Такива са Кърджали – със застаряващо население от 31.9%, Бургас – с 30.9%. Има и региони, като Видин, където процентът на населението над 64 години (51.6) е успореден на високия болничен леталитет (12.4%).
Има или няма болница?
Достъпът до лечение е друг фактор, който влияе върху изхода от острия инфаркт. В страната през 2019 г. е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били разположени в 24 области. Без инвазивна структура са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези региони болничната смъртност е била много висока за страната, в един е нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват добри за страната. Аналогично е положението в регионите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са концентрирани 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Стара Загора (3), Русе (3). Болничната смъртност в тези области също е различна – в четири от тях болничната смъртност се оказва по-висока от средната за страната, а в три – по-ниска.
Сложност на случаите и качество на лечение
За изхода на лечение не само на острия инфаркт, а на всяко заболяване, огромно значение оказват тежестта на случаите и качеството на лечение. За съжаление няма достоверни данни за анализ на тези показатели. Косвено можем да съдим за сложността на случаите от степента им на спешност. Според данните на НЗОК през 2019 г. 76% или 8893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с остър инфаркт на миокарда в лечебните заведения са били отчетени като най-спешни (те са били лекувани по клинична пътека 28). Това съотношение отново варира между отделните лечебни заведения, като отчита донякъде сложността на случаите, които са имали. Влияние върху изхода на лечението обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на медицинските специалисти, както и начинът на лечение. Към момента публична информация за това няма.
Доц. Васил Велчев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология, коментира анализа така: "Данните за вътреболничната смъртност показват сериозни вариации за различните области. За страната процента на пациентите с модерно иновативно лечение е висок. Няма ясна връзка между демографските показатели, прилагaнето на перкутанни интервенции и смъртността. Очевидно за по-задълбочен анализ на данните е необходимо да има повече информация за пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушат ли) по болници и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че такъв важен показател като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно създаване на регистър на остър коронарен синдром, който да позволи анализ на реалните данни".
