Сегашната мрежа от психично-здравни услуги не отразява реалните нужди на населението от психиатрична помощ и не предоставя възможности за комплексно лечение. Стационарите се разкриват в случайни сгради и помещения, които се пригаждат най-често несполучливо поради оскъдните средства, а териториалното им разпределение е хаотично. Има райони с по няколко болници, а в други населени места психиатричните стационари са отдалечени на стотици километри.
Това стана ясно днес по време на обсъждане на национална среща на експерти от областта на психичното здраве, администратори на психично-здравни програми и услуги и НПО относно Национална програма за психично здраве 2017 – 2023 г.
Актуалните данни показват, че през 2015 г. в България активно практикуват професията 517 психиатри (7,2/100 000). 79% от тях работят в психиатрични стационари, а 21% - в амбулаторни служби. Броят на детските психиатри е 26. В системата на психиатричната помощ работят 1151 медицински сестри, 84 фелдшери, 134 психолози, 56 социални работници и други
Подчертава се, че в момента основни недостатъци на психиатричното обслужване са фрагментарно, несистемно и неотчитащо индивидуалните нужди на пациентите, както и липсата на задоволителна категоризация и профилиране на услугите. Освен това се е налице неравномерно географско разпределение и липса на приемственост и комплексност на психиатричното лечение. Сериозен проблем е и необвързаността на амбулаторната дейност с останалата мрежа от услуги. Липсва система за оценка на ефективността, като в същото време преобладава медицинският модел за психичната болест.
У нас няма програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства, както и липсват възможности за сдружаване на психичноболните в организации.
Не на последно място се отбелязва, че разходите за психиатрична помощ (около 2% от общите разходи за здравеопазване) са крайно недостатъчни.
В страната ни се наблюдава висока степен на психиатрична стигма и дискриминиращо законодателство, а населението е недостатъчно информирано относно психичните разстройства.
Според актуалните статистически данни през 2015 г. са осъществени 52 845 хоспитализации, което е 2,3% от общия брой на хоспитализациите в страната. Най-много са пациентите между 18 и 65 години – 44 497 (3,7% от общата хоспитализация в тази възраст); следва възрастовата група до 18 г. – 2 672 (0,9% от общата хоспитализация в тази възраст), и лицата над 65 г. – 5 676 (0,7% от общата хоспитализация в тази възраст). 40% от стационарно лекуваните пациенти са болни от шизофрения и шизотипно разстройство, следват болните с афективни психози, тревожни разстройства и синдром на алкохолна зависимост. Първичните хоспитализации са най-малко при болните с афективни психози (10%), следвани от шизофрения (12,6%), и от пациентите с депресивни разстройства (18%). Около 11% са хоспитализираните пациенти със зависимост. Голяма част от тези болни се рехоспитализират многократно. През 2015 г. средният за страната болничен престой е 27,2 дни.
