Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Борба за всяка глътка въздух или какво е да си лекар на първа линия

15 април 2020, 16:38 часа • 13572 прочитания

Д-р Красимир Събев е от Мадан. Той е магистър по анестезиология и интензивно лечение, обществено здраве и здравен мениджмънт. Началник е на Отделението за анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) в МБАЛ - Смолян. Той е депутат и член на здравната комисия към Народното събрание. Потърсихме го за интервю заради натрупаното напрежение в Смолян, тъй като се оказва, че областта е на второ място по заболеваемост от коронавирус спрямо населенито. Попитахме го и дали той смята като голяма част от смолянчани, че болницата е огнище на инфекцията.  

Д-р Събев, каква е ситуацията в момента в ОАИЛ, колко пациенти имате и какво е състоянието им?

В момента в отделението имаме един пациент с коронавирус. Това е първият пациент, постъпил при нас, от десетина дни е вече. Мога да кажа, че е в леко подобрено състояние. Процентът на кислорода, който диша, е 70%, което определено е успех. През цялото време беше на 100% кислород, вече е на 70%. Не мога да се ангажирам как ще завърши борбата с болестта, но аз съм оптимист и се надявам късметът да е с нея, да я изведем от това състояние.

Тя на колко години е?

На 66 години, с придружаващи заболявания. Оперирана е сърдечно. Даже мисля утре да направим една контролна ехокардиография, за да видим сърдечният статус как е. Днес е направена рентгенова снимка и на нея се вижда леко подобрено състояние. Вече огнището не е целият десен бял дроб и част от левия, а само дясно върхово и ляво в основата на белия дроб. Това засега още нищо не значи, борбата продължава. Правим ежедневни микробиологични изследвания и естествено антибиотичното лечение е прецизирано след взета антибиограма.

А вие интересувате ли се от какво идва тя, през какво е преминала, за да дойде в отделението за реанимация?

Ние не се интересуваме от начина, по който е заразена, къде е била, с кого. Има си органи, които трябва да проследят това. Реално ние се грижим за здравето на пациента.

Кой период беше най-критичен за отделението от началото на извънредното положение?

В понеделника, когато имахме трима болни. Двамата бяха новопостъпили, в безкрайно тежко състояние. За съжаление те починаха. Но пак искам да отбележа - това са възрастни хора с много придружаващи заболявания. Човекът от Мугла беше на 85-86 години, с всички възможни заболявания на вътрешните органи. Наистина нямаше как да се овладее. Жената от Девин, която почина, е карциномно болна, с артериална хипертония и с диабет. Може би това прелива чашата, защото хората с множество заболявания нямат резерв, за да се справят и с коронавируса.

Има реакция когато пишем, че човек е починал "от коронавирус" или "с коронавирус", как е по-правилно?

По-правилно е "с коронавирус", защото нали се сещате - един онкоболен, който е бил на химиотерапия, със сринат имунитет, даже и без коронавирус е в критично положение, му трябва много мъничко, за "да прелее чашата".

Във видеоматериали лекари от Китай разказват, че обръщат пациентите по корем, за да могат да дишат, наистина ли им е по-лесно така?

Всички лекари, които работят в интензивно отделение, знаят, че болните, които са на апаратна вентилация, се въртят. Сменя им се позицията, защото не е нормално 24 часа човек да бъде само по гръб. Това нарушава газообмена в белия дроб, затова за всички, които са продължително време на апаратна вентилация, в нашите алгоритми за лечение има въртене на болните. Съвсем нормално е това. Просто сега обществото се запознава и с този начин на преодоляване на апаратната вентилация.

В какво състояние привеждат при вас пациент, какво му се е случило преди това?

Обикновено болните, които постъпват в нашето отделение, са с нарушение в дишането. Това значи нарушение на газообмена - хора, на които не им достига кислород, доставян по нормалните начини. Кислородните маски, каквито има във всички отделения, не им дават достатъчно количество кислород в кръвта. Пациентите постъпват при нас, защото се нуждаят от апаратно дишане, за да не страдат.

Много ли ги боли?

Всички болни, които са на апаратна вентилация, са обезболени. Болните нямат спомен за това състояние. След като преодолеят тежкия период трябва да минат през полуспонтанен и спонтанен режим на дишане. Тогава вече са в съзнание, съдействат, откашлят и усещат какво се случва. В острия период, когато са изцяло на апаратна вентилация, са в безсъзнание.

И каква е разликата между интубация, апаратно дишане, дихателна реанимация - анестезиолози реагираха остро, че се говори на брифингите с такива термини, а ние се объркахме, защото излиза, че когато съобщят за интубиран, е почти сигурна смъртта му?

Цялата тази информация, която излиза в обществото през медиите, товари психичното здраве на хората. Аз не мисля, че един човек, който не е подготвен медицински, може да разбере точно какво се случва, когато кажем интубация, апаратно дишане, полуспонтанни и спонтанни режими. Ние работим по 20 години, за да ги усвоим. Това е много специфична работа. Лекарите даже от други специалности не винаги са наясно. Не е и необходимо всички да знаем всичко. Просто всеки трябва да си разбира от неговата работа и да я работи добре. Нека не товарим обществото допълнително с тези интубации и обдишвания! Няма смисъл.

Пациентите, когато могат да говорят, от какво се оплакват?

Обикновено пациентите в ОАИЛ не могат да говорят. Аз не си говоря с моите пациенти. Понякога с колеги шеговито си казваме, че пациент, който говори, вече не е за Отделението по анестезиология и интензивно лечение. При нас те са приспани и обезболени. Ето, и този слух витае в обществото - че ги боли. Не, не ги боли.

Колко човека се грижат за болните от коронавирус в отделението?

Изглежда и това трябва да уточним, защото витае страх, че няма кой да се грижи за болните. Екипът на отделението в тази ситуация е разделен на две. Тези, които контактуват с болните от коронавирус, и тези, които извършват анестезиологична и реанимационна работа извън отделението, сме отделни като поток. Витае едно колебание, че едва ли не в болницата се заразяват хора. Повтарям, за да стане ясно - разделени сме на две. Тези, които влизат при болните с коронавирус, не работят в други отделения. А тези, които не влизат при тези болни, работят в дават анестезии и консултации в другите отделения. Аз от сутринта съм бил на две раждания чрез секцио, изкарали сме две чудесни бебета. Не съм бил в отделението. Нашата работа е преди всичко да не вредим, такава максима има в медицината. И няма опасност. Петима лекари са в момента в отделението, които се занимават с болните от коронавирус, 14 сестри и 4-ма санитари. Останалите 3-ма анестезиолози и 4 сестри се занимаваме сме при други пациенти, които не са контактни на болни с коронавирус. Тези, които след инсулт са в тежко състояние и се наложи да бъдат интубирани и лекувани интензивно, са на друг етаж, в друга реанимация, с всички възможни условия за тяхното лечение. Не мисля, че има основания за притеснение, да не кажа паника, защото усещам, че тя витае.

Как се пазят колегите ви, как се обличат, как се хранят?

Всички възможни облекла с най-висока защита ги имаме налични в отделението. Режимът е строго регламентиран. Имаме алгоритми за обличане, за дезинфекциране, за събличане, за влизане при болен и излизане. Така че няма опасност за болниците, ако се спазват всички методи за самоконтрол. Имаме купена специална пералня, за да не се изкарват облеклата навън за пране. Дезинфекцират се. Няма проблем за хората, които пролежават в болницата. Нека не се страхуват, че ще бъдат заразени! Да, ние не можем да следим кой е отишъл на пазара, защото сме живи хора и всеки може да бъде контактен с болен. Може би ще подейства успокоително, но 80% от хората, които преболедуват, няма да разберат, че са били болни от този коронавирус. Има много хора, които са с изградени антитела - дълготрайни, а не са били болни. Моята препоръка към всички е: Пазете се, не контактувайте излишно, сведете до минимум излизанията и контактите с хора! Останете си вкъщи и бъдете здрави!

Със смените как процедирате, тъй като на места някои остават по цяла седмица в отделението, за да не занесат у дома си инфекция?

Не сме на този принцип да не се прибираме. Всеки си има задължения вкъщи. Спазва се стриктно алгоритъмът за влизане при тези болни и излизане. Мисля, че това е по-нормалния режим. Иначе риск има винаги, защото отиваш на пазара, купуваш си нещо и срещнеш се с няколко човека и там да се заразиш. Да не се прибират изобщо от отделението е прекалено драстично, защото не се знае колко време ще продължи тази ситуация. Все пак човек трябва да има някакъв що-годе нормален живот.

В цял Смолян упорито се говори, че болницата е огнище на инфекцията, а сутринта на брифинга ген. Мутафчийски каза, че градът Смолян е огнище, вашето мнение какво е?

Аз не мисля, че болницата е огнище, но нали разбирате, че в институция, в която пролежават всички болни от коронавирус, е нормално тя да е най-рискова. Нормално е да там да се концентрират пациентите. Ето, в кардиологично отделение, където имаше една санитарка с положителна проба и са под карантина, се направи изследване на целия персонал. Оказа се, че още една санитарка има с коронавирус, за която аз лично не съм убеден, че се е инфектирала в болницата. Може да е на пазара, в автобуса или от техни близки, които са се прибрали от чужбина или от Пампорово. Лекари и медицински сестри в това отделение няма заразени. Според мен болницата е в добра кондиция. Работи се отговорно, по всички правила. Не мисля, че болницата е огнище, тя е мястото, където се лекуват пациентите с коронавирус - и по-леки, и по-тежки.

НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 15 април

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес