Непосредствено след нараняване травматизираното място се зачервява, затопля и става болезнено и започва да се подува. Процесът на подуване, известен също като оток, е резултат от остро възпаление, отговор, предизвикан от увреждане на живите тъкани.
В случай на нараняване целта на възпалителния отговор е да се отстранят компонентите на увредената тъкан, за да се позволи на тялото да започне да се лекува. Първият етап от този процес се характеризира с промяна в кръвния поток в увредената област. Кръвоносните съдове в крайна сметка се разширяват и увеличават притока на кръв в тъканта, създавайки зачервяване в травматизираната област. Това е последвано от увеличаване на пропускливостта на кръвоносните съдове, което позволява на течностите, протеините и белите кръвни клетки да мигрират от кръвообращението към мястото на увреждане на тъканите. Напливът от течности, клетки и други вещества към нараненото място е това, което предизвиква подуване. Подуването понякога е толкова силно, че ограничава движението на засегнатата част от тялото.
Хронично възпаление може да превръща един тип клетки в друг
Подуването, топлината и зачервяването в областите на увредената тъкан се намаляват от работата на белите кръвни клетки, особено на фагоцитите. Фагоцитите почистват клетъчните остатъци в резултат на нараняването. Фагоцитите, известни като неутрофили, съдържат гранули от храносмилателни ензими, специализирани за този процес. Те обикновено инфилтрират нараненото място в големи количества в рамките на един час след нараняването. Един до два дни по-късно други бели клетки, известни като моноцити, влизат в областта, за да завършат процеса на изчистване на мъртвите клетки.
Възпалителният отговор, който е резултат от нараняване, обикновено продължава само няколко дни. Ако възпалението продължи, в крайна сметка то може да се нарече хронично възпаление, с постоянно ниско ниво на подуване, продължително увреждане на тъканите и необичайно бавно заздравяване.
