Второкласник от Варна се превърна в звезда на международния литературен фестивал „Варналит” с атрактивно есе на тема „Писмо до мен след 10 години”, в което описва мечтите за своето бъдеще на село, информира Нова Телевизия.
Творбата на Йоан Костов грабна специалната награда в ученическия конкурс на фестивала и бе представено лично от писателя Захари Карабашлиев.
Ето го и цялото есе на Йоан:
"Аз съм Йоан, на 8, но вече почти на 9 години, от Варна. Още нямам имейл и ползвам този на мама, но май ми е време да имам. Сега ще ви разкажа за плановете си за бъдещето. След 10 години ще съм на много важна възраст, защото ще съм пълнолетен, самостоятелен (ако съм отговорен), ще мога да карам кола и няма да слушам мама и татко. На 18 години няма да съм ученик, може да съм студент, но може и да не съм и мисля да заживея на село. Ние село нямаме, живеем в апартамент, а вътрешният ни двор за нищо не става”
„Леля Живка има куче - Пантелей. И аз искам куче, обаче мама не дава, изморена е от чистене и от гледане на животни преди мен. Ще правя най-хубавия зехтин и ще го продавам. Обещал съм на много хора да им давам от него, на мама и татко - по 2 литра месечно, на баба, на леля и чичо също, ако още са живи. Ще имам 5 външни кучета, прасе, овца, кокошка и крава. Мама казва, че храната е много важна, затова все готви и прави домашно кисело мляко. Аз също ще се науча да квася и постоянно ще пия айрян”.
„Толкова искам да живея в тази моя къща, че не знам как ще издържа още 10 години. Това ми е мечтата засега, а ако реша нещо друго, пак ще ви пиша", завършва есето си Йоан.
