За мен няма съмнение, че името Бугараш, което всички свързват със спасението от края на света, е с български корен. Това каза археологът Николай Овчаров.
По думите му много хора смятат, че и до днес дори хората в този район, разбира се, не в средновековния вариант, носят богомилските, катарските идеи. „Така например, е открито наскоро едно писмо от италианския професор Умберто Кардини в един средновековен архив, автентично писмо от 1243 г. на магистъра на тамплиерите в Прованс, Ронселин де Фос, който хвърля голяма светлина върху загадката за планината Бугараш и за богомилите - бугри. Именно с това писмо се отваря още една страница, много интересна и полулегендарна. Тя е за търсения от тамплиерите Свети граал, който, според някои виждания, е бил притежание на катарите именно в Южна Франция. Това са полулегендарни сведения. Защо търсят граала на това място – според легендарни сведения от Евангелието на Никодим, се споменава, че именно в Южна Франция се заселва ученикът на Христос – Йосиф Ариматейски. Йосиф Ариматейски е много интересна личност. Това е човекът, който предоставя своята собствена гробница на Голгота за погребването на тялото на Христос, който го помазва след смъртта му на кръста, и някои смятат, че именно Йосиф отнася Светия граал – чашата, с която се е пило на тайната вечеря, и са събрани капките кръв на Иисус след неговата смърт. После побягнал към Европа. Разбира се, това е легендарно сведение, но е факт, че има данни, че дали по този начин или чрез катарите, чрез наследниците на богомилите - последното място, на което е бил Светият Граал, е било по тези места”, каза още Николай Овчаров, цитиран от Фокус.
„Това име Бугараш, което сега е толкова популярно – знаете, че френските власти дори забраняват през последните дни отиването на големи тълпи хора, защото буквално целият свят се е насочил натам - определено вероятно има връзка и с нашата история именно чрез нашите богомили, разпространили своето учение в Италия, във Франция. По моя преценка, това е един от важните приноси, които ние, българите, имаме в средновековната европейска история”, каза Николай Овчаров.
Гледам на епизода с поредния край на света като на един интересен момент и затова намесата на българската следа в него за мен е твърде любопитна, допълни Овчаров. Той коментира името на френското селце Бугараш, за което в последните дни много телевизионни репортажи показват вярващи, които го посещават, водени от това, че само там ще има спасение от края на света на 21 декември.
„Край селото се говори за свещена планина Бугараш, която се намира над него. Има идея, че името идва от IХ век от немското име буркхарт, но аз не виждам особена връзка. Още повече, че в последната редакция на френската Уикипедия се вижда, че самите французи виждат връзката между името на селото – Бугараш и българи. Не обаче българи в съвременния вариант, а т.нар. бугри или бугараши, както са наричани еретиците в Средновековна Франция. Знаем за богомилското движение, което се разпространява не само в България, но и в много части на Европа, включително в Южна Франция и в Италия”, каза Николай Овчаров.
По думите му именно в Южна Франция са последните гнезда на катарите, на френските богомили, които се съпротивляват цели десетилетия на натиска на църквата.
„От тези времена са останали множество топоними – над 100 топонима ги изброяват във такива френски селища, които носят имена с български корен. Както казах, старото име „българи” или „булгари” се превръща в „бугри” или „бугараши”, така че коренът в случая идва от там. Интересно е също така да се отбележи, че в катарското движение участват и много благородници, аристократи, включително графът на Тулуза, който загива по време на кръстоносния поход”, каза още Николай Овчаров.
Редактор: Десислава Ушатова