51-ви парламент: Старт, бърз ли ще е финалът?:

Честита Нова Година

"Веселих се и аз заедно с другите, изпратих Старата, посрещнах Новата година и най сетне, кажи-речи къде съмване, прибрах се в килията си с няколко лева в жилетката. Под тежестта на благопожеланията и на обилните възлияния заспах моментално. Едва ли три часа съм спал, когато едно силно почукване на вратата ме събуди. отворих си очите. Времето прекрасно, като че пролетна сутрин. На вратата пак: чук, чук, чук! Кой там - попитах с не съвсем мелодичен глас. Дръжката на вратата скръцна и една фигура в униформа подаде плахо главата си: "Честита Нова година!" - Благодаря. Какво има? - Нищо - отговаря благопожелателят и без церемонии влиза в стаята, пристъпва до леглото ми и подава една карта, върху която прочетох думите: "Честита Нова година. - От раздавача на простата кореспонденция еди-кой си." - Я ми подайте жилетката оттам - казах аз с достойнство, но свят ми се зави веднага. Раздавачът хвана жилетката ми от долния край и всичкото ми богатство се изтърси на земята. Той се наведе и прибра монетите. - Колко има там? - Три лева и 25 стотинки. - Вземи двата лева и другите остави на масата - казах аз важно, но сам си зная какво усилие ми струваше този тон. - Сбогом. Със здраве. Ами сега? Всичко на всичко ми остават един лев и 25 стотинки. Па като ще се проточат сега: "на препоръчаната кореспонденция", "на телеграмите", разни разсилни, коминари, дечурлига. Да не им дадеш бакшиш, ще си помислят, че си скъперник; да им кажеш, че нямаш пари - няма да ти повярват: как е възможно такъв важен господин да няма пари. А пък трябва да се заварди и престижът... Noblesse oblige!... Боже мой, какво фалшиво възпитание! Какво жалко тщестлавие... " Алеко Константинов
Реклама
Реклама
Новините днес