В тихите коридори на Обединените нации бушува битка - заради данъците. През декември, 2023 година, Общото събрание на ООН прие резолюция за започване на преговори за нова, по-справедлива глобална данъчна архитектура. Предложената Рамкова конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество трябва да реформира сегашната (несправедлива) данъчна система, която е пълна с вратички, които позволяват на корпорациите и богатите хора да избягват плащането на данъци.
Мащабът на проблема е потресаващ. Сегашната система позволява на компании и богати лица да крият печалби в така наречените данъчни убежища (данъчен рай). Всяка година 35% от транснационалните чуждестранни печалби – т.е. тези, спечелени от корпорации извън "родната" им страна – се падат на Швейцария, Сингапур, Бермудите и Каймановите острови, които са извън обсега на данъчните власти на страните, от които печалбите произхождат. Произтичащата годишна загуба на приходи се оценява между 240 и 600 милиарда долара.
В резултат на това приходите от корпоративни данъци не са се увеличили през последните години, но печалбите са нараснали, което е особено обезпокоително предвид острата нужда на много правителства от пари за справяне с екологични, хуманитарни и множество други неотложни проблеми, включително образование, здравеопазване и инфраструктура. Укриването на данъци пречи на правителствата по света да предоставят основни услуги на своите граждани, което допринася за глобалното неравенство. По-малко от 3000 души притежават близо 15 трилиона долара, което се равнява на годишния БВП на Германия, Индия, Япония и Обединеното кралство взети заедно.
Още: ЕС вкара Русия в списъка на данъчните убежища и извади Северна Македония
Съществува необходимост от ясна международна конвенция, която да коригира тези грешки. Ето защо миналия ноември 125 държави, водени от Африканската група, най-голямата регионална организация в рамките на ООН, гласуваха в подкрепа на резолюция за преразглеждане на глобалната данъчна система. Лидерите на тези страни разбират, че данъчното облагане на големи, печеливши корпорации и милиардери е най-рационалният начин за увеличаване на приходите и че Рамковата конвенция на ООН ще помогне да започне този процес. Сега държавите-членки имат възможността да създадат по-справедлив и по-ефективен глобален данъчен режим, който позволява на правителствата да финансират обществените блага и услуги, необходими за растеж и намаляване на неравенството.
Откакто обаче преговорите започнаха през февруари, редица страни с високи доходи - Япония, Южна Корея, Великобритания и САЩ - правят всичко възможно да провалят усилията. Те искат да избегнат реформирането на глобалните данъчни правила, водени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на най-богатите страни със седалище в Париж. Но десетилетният проект, който разработи така нареченото решение от две части, има сериозни недостатъци.
Още: Предлагат нов глобален данък за милиардерите
Увеличават се случаите на укриване на данъци
Сегашната международна данъчна система, създадена преди век от Обществото на нациите, е предназначена не да максимизира икономическия растеж или да минимизира разликите в доходите, а да гарантира, че най-богатите компании не трябва да плащат прекомерни данъци или да поемат данъчната тежест върху същите доходи в две различни юрисдикции. Обществото на нациите не можеше да предвиди, че един ден компаниите ще използват тази система, за да избегнат напълно плащането.
Преди над три десетилетия глобализацията постави началото на златната ера за избягването на данъци. Цял екип от професионалисти: счетоводители, адвокати и консултанти, помогнаха тази практика да се превърне от изкуство в наука. Разнообразие от сигурни убежища се появиха по света, за да осигурят значителна защита на печалбите, които иначе биха били обложени с данъци в други страни.
От 60-те години на миналия век приходите от световните корпоративни данъци намаляват, въпреки огромните увеличения на корпоративните печалби, като глобализацията и развитието на цифровата икономика ускориха тази тенденция. Технологичните гиганти не остават по-назад по отношение на укриването на данъци. Историческите споразумения на Apple с ирландското правителство, включително сделки през 1991 г. и 2007 г., позволиха на компанията да освободи почти всички печалби в рамките на ЕС. След това Apple се възползва от вратичките в данъчните закони на Ирландия и САЩ, за да прехвърли печалби на подразделения, които съществуват само на хартия и следователно не подлежат на данъчно облагане в нито една от страните. Според резултатите от разследване на Европейската комисия, благодарение на това споразумение до 2014 г. Apple намали данъчната тежест до едва 0,005%: Европейската комисия: Apple нарушава правилата за конкуренция в ЕС
За транснационалните корпорации тази съмнителна практика се превърна в норма. Например през 2022 г. 37-те служители на Shell на Бахамските острови генерираха 28 милиарда долара приходи и 1,55 милиарда долара необлагаеми печалби.
С нарастването на броя на данъчните убежища расте и общественото възмущение от укриването на данъци от най-богатите корпорации в света. Лидерите на Г-20 осъзнаха проблема още през 2013 г., когато острата нужда от пари след световната финансова криза ги накара да поискат от ОИСР да намери решение, което ако не да спре, то поне да намали проявите на тази тенденция. През 2016 г. стартираха дискусии под егидата на т. нар. приобщаваща рамка, която включи повече от 100 държави извън ОИСР в преговорите. Всеобхватната рамка на Организацията предлага "двустранно решение" и през 2021 г. 138 държави и юрисдикции се съгласиха да го приложат, въпреки че подробностите не са уточнени.
Първият компонент разпределя данъчните права между страните, но само за стоте най-големи и печеливши мултинационални корпорации и само за част от общите печалби – схема, която няма икономическа обосновка.
Вторият компонент предлага преференциално третиране на мултинационалните корпорации в замяна на инвестиции. Това осигурява глобална минимална ефективна данъчна ставка от 15%, което е относително ниско в сравнение със ставките, наложени на повечето страни. Очакваше се това да генерира допълнителни 190 милиарда долара приходи годишно. Но няма причина международните корпорации да имат право да плащат по-малко от средните или малките местни компании, които се облагат с много по-високи данъци в много страни: Кои компании ще плащат корпоративен данък от минимум 15%?
И двата фактора само намаляват, но не премахват финансовите стимули на международните корпорации да прехвърлят печалби към данъчни убежища. Дори при новата система подобни убежища, конкуренция и прехвърляне на печалби ще продължат да процъфтяват, тъй като корпорациите ще продължат да имат огромна свобода на преценка при разпределянето на печалбите към юрисдикции с ниски данъци.
ОЩЕ: България единствена в ЕС не е въвела всички облекчения от глобалния корпоративен данък
Източник: iStock
Задънена улица
Има и други фундаментални проблеми в ОИСР. Например от държавите се изисква да се присъединят към процес за уреждане на спорове, в който разногласията се разрешават не от традиционните съдилища, а от специална комисия, състояща се от данъчни служители и уж независими експерти.
При обсъждането на рамковата програма ОИСР отхвърли много предложения, включително призива на Африканския форум за данъчна администрация (ATAF) за определяне на минималната ефективна данъчна ставка на поне 20%. Тъй като повечето страни в Африка и Латинска Америка имат корпоративни данъчни ставки доста над предложения по-рано минимум от 15%, ATAF изрази загриженост, че инициативата на ОИСР ще окаже натиск върху тези страни да намалят ставките.
Освен това имаше липса на прозрачност в процеса на ОИСР. В някои случаи служители на МВФ се намесиха, като поискаха от страните да приемат предложението на ОИСР и да се откажат от търсенето на алтернативни варианти дори преди да са разбрали важни подробности за предложението, като например очакванията за данъчни приходи.
Още: Българската икономика: Ниски данъци, висока бюрокрация - липса на инвеститори
Анализ на Данъчната обсерватория на ЕС установи, че "най-слабо развитите страни получават много малко или никакви приходи". И в замяна на тези "жълти стотинки" от тях се иска да се откажат от редица други данъци, включително тези, налагани върху цифровите услуги, които в дългосрочен план могат да генерират значителни печалби с ниски административни разходи - точно това, от което се нуждаят развиващите се страни. Системата на ОИСР може да се окаже по-лоша от статуквото: инициатива, започнала с желание да се увеличат данъчните печалби от мултинационалните корпорации, заплашва да доведе до точно обратния резултат - особено в развиващите се страни.
Най-яркият недостатък на плана е, че влизането в сила на първия компонент изисква ратификация от Съединените щати, където са седалищата на повечето от най-големите и най-печеливши международни корпорации. Въпреки значителния политически капитал, който администрацията на Байдън инвестира в преговорите за рамката на ОИСР, Конгресът почти сигурно няма да я ратифицира, тъй като Сенатът ще се нуждае от мнозинство от две трети. Критиците от левицата (демократите) се притесняват, че споразумението няма да гарантира на развиващия се свят достъп до справедливо разпределение на данъчните приходи. А в десния лагер (републиканците) се противопоставят на това да позволят на глобалистите да наложат своя дневен ред на Америка в ущърб на нейния суверенитет.
ОЩЕ: Как богатите държави печелят от новия световен корпоративен данък
Ново начало
Първият в света опит за реформа на глобалната данъчна система се провали. Но процесът в ООН продължава и все още може да вдъхне нов живот на мултилатерализма.
Страните, подкрепящи Рамковата конвенция на ООН, признават както силните, така и слабите страни на подхода на ОИСР. Той се основава на работата на последния относно данъчното облагане на мултинационалните предприятия, но разширява обхвата си, за да включва например данъци върху свръхбогатите лица. Освен това има за цел да гарантира, че корпорациите плащат повече и данъчните права се разпределят по-справедливо. За разлика от модела на ОИСР, Рамковата конвенция на ООН вероятно ще разгледа и така необходимите екологични данъци, особено тези, свързани с изменението на климата и обезлесяването.
Никой не иска да отстъпи властта, така че не е изненадващо, че богатите страни биха предпочели да преговарят по данъчните въпроси в рамките на ОИСР, където имат по-голям контрол. Но те трябва да разберат, че конструктивното участие в нови преговори е в техен интерес. В противен случай съществува риск от загуба на морално и икономическо превъзходство. Позволявайки на корпоративните интереси да влияят на техните позиции по този начин, богатите държави неволно разкриват слабостите на собствените си демокрации.
Един по-добър глобален данъчен режим би бил в интерес на всички страни, включително и на Съединените щати. Неспособни да генерират достатъчно данъчни приходи от мултинационалните корпорации, правителствата не успяват да изпълнят обещанията си, като саботират социалното сближаване и доверието. Общественото недоволство, от своя страна, отваря вратата за популизъм, приливна вълна, която представлява основна заплаха за всички демокрации.
Провалът на плана на ОИСР трябваше да е достатъчен, за да подкрепи зараждащите се усилия в ООН. Но Вашингтон има и друг мотив: Китай се обяви в подкрепа на Рамковата конвенция на ООН и участието му може още повече да отчужди развиващите се страни от Съединените щати. За тях геополитическата конкуренция от Китай служи като особено силен стимул да подкрепят идеята за преразглеждане на глобалните данъчни правила. Поради постояния недостиг на средства, развиващите се страни все повече се обръщат към Пекин за финансиране. Ако Вашингтон се надява да запази влияние в глобалните дела, той се нуждае от съюзници и сътрудничество, насочени към насърчаване и запазване на по-справедлив икономически ред. За тази цел Съединените щати трябва да помогнат на ООН да създаде наистина всеобхватна данъчна система.
Още: Разследващи журналисти: Един от най-големите данъчни оазиси в света са САЩ
Автор: Джоузеф Стиглиц, за Foreign Affairs
Превод: Ганчо Каменарски
