Плановете за повишаване на максималния осигурителен доход в България както винаги разбуниха духовете. Според експерти, повишението може да засили сивата икономика, да отблъсне инвеститорите във високотехнологичния сектор, както и да удари малкия бизнес и самонаетите. От друга страна, липсата на адекватна връзката между осигурителния принос и размера на получаваната пенсия прави така, че осигуровките да бъдат възприемани не просто като данък, а като най-големият ефективен данък в България.
Поради това, бизнесът често вижда в максималния осигурителен доход инструмент за генериране на приходи за държавата, респективно за солидарната пенсионна система, а не метод за получаване на права срещу платени осигуровки.
"Осигуровките не са данък. У нас се възприемат като данък защото почти няма връзка между осигурителен принос и пенсията", коментира за Actualno.com Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По думите му, независимо дали даден работник плаща високи или ниски осигуровки, системата предвижда в крайна сметка всички да получават една и съща ниска пенсия.
"Поради това тази осигуровка започва да се възприема като данък, а не като права срещу платени осигуровки и по този начин "данък труд", както ние го наричаме, става най-големият данък у нас", казва Велев.
Действително мантрата за ниските данъци в България не изглежда много реалистична когато към тях се добавят и осигуровките. За да получи един работник чисто заплащане от 100 лева, работодателят трябва да плати 53 лева над тази сума за данъци и осигуровки, обяснява Велев. Това означава, че ефективният данък у нас възлиза на внушителните 53%.
"Това е най-стърчащият данък и срещу него като не се получават очакваните услуги, хората започват да се крият в сивия сектор, за да получат парите сега, а не да им ги вземат без да получат права срещу тях", казва Велев. Според него, при всички случаи вдигането на прага може да има корелация със сивата икономика, макар това да е въпрос по-скоро свързан с резки вдигания на минималната работна заплата.
Според плановете на бъдещия финансов министър Асен Василев, размерът на максималния осигурителен праг трябва да се изчислява на база средната работна заплата в страната за предходната година, умножена по 2.3 пъти. Ако тези планове бъдат реализирани, това означава, че през 2022 година максималният осигурителен праг ще скочи от настоящите 3000 лева до около 3 500 лева. Това представлява рязък скок от около 17% само за година.
ИТ секторът у нас моментално реагира, че това е вредно за бизнеса, а Асен Василев контрира, че прагът от 2.3 няма да бъде пипан 4 години.
"Икономическите дейности като ИТ са с готови бюджети за следващата година. Там тези пари не са планирани. Безспорно едно такова значително увеличение няма да се възприеме добре от инвеститорите и това ще повлияе задържащо на привличането на висококвалифицирани специалисти у нас", смята Васил Велев.
От гледна точка на високотехнологичния сектор, повишаването на максималния осигурителен праг ще доведе до негативни последици. Но ако големият бизнес разполага с финансови възможности да реагира, то малките фирми и самонаетите не разполагат с подобна гъвкавост.
"ИТ секторът всяка година лобира за замразяване на максималния осигурителен праг. Получава му се временно, за 2-3 години, след което се стига до шоково увеличение наведнъж. Това е вредно за сектора, но още по-проблемно е за малките фирми и самонаетите, които нямат финансовите възможности на ИТ сектора", коментира икономистът Георги Ангелов в социалната мрежа Facebook, предлагайки секторът да работи по по-дългосрочна стратегия.
"Очевидно тази тактика на ИТ сектора не работи и дори е вредна. Логично е ИТ секторът да разработи по-дългосрочна стратегия за максималния праг, която да избягва сегашните проблеми", пише икономистът.
Солидарната пенсионна система в България прави така, че осигуровките на работещите покриват пенсиите на настоящите пенсионери. Поради това бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) традиционно разчита на трансфери от централния бюджет. Така например за първите 10 месеца на тази година разходите за пенсии възлизат на 10.9 млрд. лева, при общи приходи от осигуровки в размер на 7.4 млрд. лева, сочат данните на Националния осигурителен институт (НОИ). Високите разходи включват и добавките за пенсионерите в размер на 50 и 120 лева, които бяха въведени в резултат на пандемията. Но от друга страна, с оглед планираното увеличение на пенсиите, тези цифри могат да се приемат като суха тренировка какво ще се случи в бъдеще с по-високите разходи за пенсии. Още повече, че размерът на максималната пенсия ще достигне 1500 лева през следващата година – ниво, което, според Васил Велев, не съответства на максималния осигурителен праг.
"3000 лева максимален осигурителен праг съответства на максимална пенсия от 1620 лева. Тоест или трябва да се увеличи максималната пенсия, или да се намали максималния праг, но не и да се увеличава", казва председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Какво мислеше Асен Василев за данъците и осигуровките преди близо 3 години?
Преди близо 3 години, Асен Василев публикува позиция в социалната мрежа Facebook, в която критикува високите разходи за данъци и осигуровки, посочвайки, че ефективният данък на всяка брутна заплата от 3000 лева в България достига 47.8%.
"Ниски ли са данъците в България? Ако смятате ефективен данък от 47.8% за нисък, то тогава да, ниски са. Ефективният данък на всяка брутна заплата до 3,000 лева в България е 47.8%. 47.8% БЕЗ ДА БРОИМ акцизи, мита и местни данъци и такси", пише експертът.
"Хайде сега да се замислим какво получаваме срещу 50% от парите, които изработваме... работещи болници? добри училища и детски градини? нормални тротоари? качествени пътища? чисти паркове? сигурност и защита? достойни пенсии?... или може би една голяма кражба, гарнирана с некадърност и некомпетентност...", сочи Василев.
Сега близо 3 години по-късно Асен Василев вече се намира от другата страна на барикадата. Остава да видим дали граждани и бизнес ще получат всичко горепосочено срещу ефективен данък, надхвърлящ 50%.
