Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на април намалява с 891,6 млн. евро (2%) на годишна база до 43,140 млрд. евро. Така той представлява 42,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение през април той възлезе на 44 032 млн. евро, което беше 46,9% от БВП.
Графика: БНБ
В края на април краткосрочните задължения са 7,283 млрд. евро и се понижават за година с 441 млн. евро (5,7%).
Дългосрочните задължения възлизат на 35,857 млрд. евро и намаляват с 450,6 млн. евро (1,2%) спрямо края на април миналата година.
В БНБ отчитат, че към 30 април 2024 г. 26,537 млрд. евро (61,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения, при 80,3% година по-рано.
Графика: БНБ
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април е 10,430 млрд. евро. Спрямо година по-рано той нараства с 875,5 млн. евро (9,2%).
Външните задължения на централната банка са 1,987 млрд. евро и намаляват с 1,7 млн. евро (0,1%) спрямо края на април 2023 г.
ОЩЕ: БНБ обяви колко е външният дълг на страната ни
По данни на БНБ външните задължения на сектор „Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар)“ са 6,113 млрд. евро и се понижават с 351,6 млн. евро (5,4%) за една година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата нарастват за година с 8,7 млн. евро (0,1%) до 11,863 млрд. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,745 млрд. евро в края на април, което е с 1,422 млрд. евро (10%) по-малко на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 29,5% към 30 април тази година, при 32,2% година по-рано.
Графика: БНБ
