Спирането на преговори за членство със Северна Македония ще доведе до спиране на реформите в страната и дестабилизация на региона, затова това е една груба историческа грешка. Хърватия е получила "да" за техническата си готовност за Шенген, което България има от 2011 година и е едва първа стъпка в процеса. След Механизма за сътрудничество и проверка наблюдението върху България ще продължи, но то ще е механизъм, който ЕК ще осъществява върху всички държави - членки. Това каза българският вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева пред bTV.
Още: Дежавю: Роджър Уотърс ще изнесе доклад на Съвета за сигурност на ООН
Още: Гърция ще подкрепи бизнеса на засегнатите от земетресенията острови
Има ли напрежение между България и Северна Македония?
"Те никога не са смекчавали тона. Българското правителство ясно обяви критериите, по които ще съди добросъседското споразумение. Нещо, което те знаят - не е нещо ново за тях." Така министър Екатерина Захариева коментира информациите за подготвяни в Северна Македония "червени линии" в отношенията с България, в отговор на решението след съвета при президента Румен Радев.
Решението за спиране на планирания старт на предприсъединителните преговори на Северна Македония с Европейския съюз е груба историческа грешка. Виждате, ще има избори, означава нестабилност. Така или иначе благодаря на Хърватия, че продължава приоритета на България, ще проведат след 2 години среща на високо равнище в Загреб за евроинтеграцията на Западните Балкани, каза българският вицепремиер.
Още: Трус с магнитуд 4,8 в Източна Турция
"България казва едно голямо "да" за започването на преговори", допълни Захариева и уточни, че нашата югозападна съседка заслужава да започне преговори за членство в ЕС.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Сириец нападна с нож минувачи в Австрия, има жертви (СНИМКА)
Още: Снежна буря в Швеция предизвика невиждани верижни катастрофи (СНИМКИ)
"Начало на преговори не значи присъединяване. Във всички глави по преговорите ще имаме ясно разписани условия за изпълнението на добросъседския ни договор. Те трябва да скъсат с риториката от Титово време. Искат да са членове на ЕС - тогава тази риторика е абсолютно недопустима, но започването на преговорите е важен двигател на реформите там и беше груба грешка, че те не започнаха. Няма как да забравим и да се правим, че не виждаме какво се случва там. Това е по-важно за тях дори за тяхното поколение е важно да направят оценка на миналото си. Няма как да откраднат историята ни, заяви Захариева
Хърватия в Шенген
Поздравявам Хърватия за това решение. Такова решение за България е взето от ЕК още през 2011 година. Всъщност решението на Комисията е, че приключва проверката дали Хърватия е готова с техническата част за сътрудничество в рамките на Шенген. И аз се радвам за тях. Такова решение за България имаме през 2011 година и след това е препотвърдено с редица решения и резолюции от ЕП. Стъпките са такива. Финалното решение предстои и не случайно ЕК казва, че Шенген ще бъде по-силен с България, Румъния и Хърватия в него, подчерта Захариева.
Още: Юлия Навалная: Алексей продължава да обединява и след смъртта си
Още: МААЕ: Още има тлеещи пожари в АЕЦ "Чернобил" след удара на руския дрон
За Механизма за сътрудничество и проверка
България за първи път получава категоричен доклад, че е изпълнила всичките критерии по всичките 6 показателя. Това означава, че според ЕК това трябва да бъде последният доклад и механизмът трябва да отпадне, обясни отново Захариева.
По думите ѝ от години в ЕС се говори за създаване на единен всеобхватен механизъм за наблюдение на върховенството на правото във всички държави-членки. Все още няма разписани процедури, но основната идея е критериите за наблюдение да са еднакви за всички страни в Общността. Вече има предложения от ЕК за това какъв да е той и как да действа. Процедурата, която ще последва за България, няма да е по-различна от наблюдението върху спазването на закона във всички други държави-членки, обясни Захариева.
"Дебатират се няколко механизма - все още няма разписани процедури, но България винаги е била за това, че трябва да има еднакви критерии за всички държави-членки. Позитивната новина е, че за България ЕК предлага прекратяване на този специфичен механизъм, който е само за Румъния и нас", подчерта министърът.
"Разликата между България през 2007 г. и България през 2019 г. е огромна. Смятам обаче, че има още какво да се върши по реформите. Неслучайно правителството създаде специален механизъм преди около месец, който да продължи наблюдението на реформите. Този механизъм ще бъде с участието на съдебната власт и на изпълнителната власт, реформите се правят заради българите граждани. Хората трябва да имат удовлетворение от системата”, каза още външният министър.
Посещението в Москва
Защо 8 години е нямало посещение на външен министър в Москва след 2011 г. и това на Николай Младенов? Министър Захариева нямаше отговор на този въпрос, но подчерта, че 2019 г. е много важна за нас, защото се навършват 140 г. от създаване на българската дипломатическа служба, "така че моето посещение беше конструктивно", завърши обяснението си тя.
След 10-годишна пауза се е събрала съвместна комисия, която е разрешила спора за собствеността на земята под Българското посолство в Москва. Така тя вече е българска. Ние получихме документ. Теренът под руското посолство си е руски, подчерта Захариева.
По думите ѝ, разговорите с руския ѝ колега Сергей Лавров са били "конструктивни" и "честни". Във фокуса на срещата са били енергийните проекти и най-вече продължението на „Турски поток” през България, което Лавров нарече „Български поток”. "Този проект е важен не само заради сигурността на доставките, но и за целия регион", посочи Захариева. Тя добави, че срокът за изпълнение на трасето през българска територия е около 600 дни. Тръбите се полагат в момента, първите 11 км са готови, подчерта Захариева.
