Предложението на Европейската комисия за конфискуване на приходите от замразените руски активи в подкрепа на Украйна вероятно няма да бъде одобрено на срещата на върха на евролидерите, която започва в четвъртък, 21 март. Причината за пореден път се казва Унгария.
Това заяви високопоставен европейски дипломат пред Deutsche Welle при условие за анонимност. Според него сред повечето държави членки на ЕС съществува общо разбиране, че конфискуваните средства трябва да се използват за закупуване на оръжия и боеприпаси за въоръжените сили на Украйна.
"Сега Украйна се нуждае повече от пари за оръжия, а не за възстановяване, за съжаление. И ние се стремим да направим всичко, за да избегнем по-нататъшни разрушения", обяснява дипломатът, цитиран от DW.
Още: Официално: ЕС предложи как да се помогне на Украйна с печалбите от замразените руски активи
Предложението на ЕС и защо Будапеща е против
На 20 март ЕС официализира предложението си как да бъдат използвани извънредните печалби от замразените руски активи на територията на блока. Идеята на топ дипломата Жозеп Борел и на Европейската комисия гласи, че 90% от приходите трябва да се използват за закупуване на оръжия за украинските въоръжени сили, а другите 10% - за подпомагане на отбранителната индустрия на нападнатата от Русия страна.
Събеседникът на DW обаче заявява, че Унгария е против това, като твърди, че парите трябва да отидат за всичко друго, но не и за оръжия за украинците. Преди време Politico писа, че общо три държави са скептични относно подобен ход - другите две според изданието са Малта и Люксембург.
Снимка: Getty Images
Припомняме, че Унгария беше основен двигател на забавянето на редица оръжейни пакети на ЕС за Украйна, както и на помощта от 50 милиарда евро, която в крайна сметка бе одобрена през февруари. Министър-председателят Виктор Орбан е скептичен и за всеки нов пакет санкции на Брюксел срещу Москва.
Още: Готов е законът, с който ЕС ще праща пари от замразени руски активи на Украйна
Без решение и за започване на преговори с Украйна?
Вторият спорен въпрос в дневния ред на срещата на върха, според дипломата, ще бъде обсъждането на разширяването на ЕС. През декември 2023 г. лидерите на блока подкрепиха започването на преговори за присъединяване с Украйна и Молдова.
За да започнат преговорите, държавите членки на ЕС трябва да одобрят представената от Европейската комисия преговорна рамка, която представлява пътна карта за процеса на присъединяване, и да проведат заседание на междуправителствената конференция - специално създаден орган, който пряко ще води преговорите. И двете решения изискват единодушната подкрепа на всички 27 лидери на ЕС.
Съществува обаче голяма вероятност тези две решения да не бъдат взети по време на настоящата среща на върха, отбелязва източникът. "Има страни членки, които се противопоставят на започването на преговори с Украйна и Молдова по време на белгийското председателство на ЕС", посочва той, но отказва да уточни за кои страни става въпрос.
Още: Унгария информира ЕС за претенциите си към Украйна
