Нападение на Русия срещу някоя балтийска страна, вероятно Литва, е възможно още тази есен. Това може да е последното мирно лято за нас. Всичко зависи от това дали и под каква форма ще бъде постигнат мир в Украйна. Това е мнението на военния историк, професорът в университета в Потсдам Зьонке Найцел, който даде интервю пред BILD.
Чл.5 от Североатлантическия договор може би няма да бъде задействан
Професорът споделя, че е силно обезпокоен от ситуацията със сигурността в света и особено в Европа - както заради действията на Владимир Путин, така и заради тези на американския президент Доналд Тръмп. "Виждаме, че Русия обяви мащабни учения в Беларус. Виждаме много страх в балтийските държави, че руските войски могат да пресекат границата по време на тези учения. И виждаме, че член 5 от североатлантическия договор може би няма да бъде задействан или поне що се отнася до САЩ. Така че сдържането отслабва", казва професорът.
Изводът от последните три години е само един - трябва да сме готови за война, категоричен е той. Дали ще има такава война зависи от това как ще реагира НАТО като цяло, каква роля ще играе Доналд Тръмп, от реакцията на Европа и от това какво точно примирие ще се постигне в Украйна, изброява Найцел. Той подчертава, че не вярва Путин да нападне друга европейска страна, доката все още воюва в Украйна. Но след това...
Още: Литва официално се оттегли от Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси
Германия няма боеприпаси и дронове
Професорът предупреждава, че Германия не е готова да противостои на руско нападение. Най-осезаемите проблеми са по отношение на боеприпасите и това важи за германските въоръжени сили от десетилетия.
"От 1990 г. се закупуват боеприпаси колкото да са достатъчни за учения, но не и за война. Дори по време на Студената война боеприпасите ни бяха слабото място. Имаше достатъчно гориво, достатъчно войници, мобилизационните планове бяха готови. Но боеприпаси имаше за по 7-10 дни само. Това си остава основният проблем и днес. А към боеприпасите бих включил и дроновете", каза Найцел.
И посочва, че Германия не само, че не разполага с бойни дронове, но и войниците не са обучени да ги управляват в бойни условия, особено през нощта или при лошо време.
Друг проблем професорът вижда по отношение на разузнаването, особено ако САЩ спрат да предоставят разузнавателни данни. "Имаме твърде малко сателити. Имаме нужда и от по-мощна ПВО, за да се предпазим от атаки на ракети, хеликоптери, самолети."
Реформата на Бундесвера буксува
Според Найцел Бундесверът не е боеспособен и не може да се реформира сам. Дори да се намерят финансови средства за това, парите сами по себе си няма да решат нищо. Опити за реформи вече имаше при редица военни министри, казва той и изброява - при Анегрет Крамп-Каренбауер, при Кристина Ламбрехт, при Борис Писториус. Само че всеки опит стигаше до задънена улица, тъй като реформата се правеше от отделни министри, а не от целия кабинет и никой така и не промени Бундесвера из основи. "Ако Фридрих Мерц стане канцлер, той трябва да каже – това е нашият правителствен проект и е нашият приоритет сега! В това трябва да участват и министърът на транспорта, и министърът на труда, и министърът на строителството. Защото Бундесверът е неразделна част от инфраструктурата", категоричен е Найцел.
Ако САЩ си тръгнат от НАТО, остава Канада, има обнадеждаващи сигнали и от други страни
На въпрос на BILD смята ли, че европейците ще могат да се справят с руско нападение, професорът отговаря скептично:
"Досега европейците винаги са се надявали, че американците в крайна сметка ще направят нещо. Спомнете си войната в Косово: 75% от въздушните удари бяха извършени от САЩ. В Ирак и Афганистан европейците бяха, грубо казано, само спомагателни войски. И когато САЩ си тръгнаха оттам, европейците също си тръгнаха, въпреки че в ЕС имаме население от 500 милиона граждани. Така че винаги сме били в сянката на САЩ."
Въпреки това той все пак припомня, че ако САЩ напуснат НАТО, в Алианса остава Канада, а освен това има обнадеждаващи сигнали от Франция, Великобритания, а в последно време и от самата Германия. Може би ние, европейците, най-накрая ще се научим да се справяме сами, надява се Зьонке Найцел.
Още: Карта показа възможните фронтове при Третата световна война, ако Русия нахлуе в Европа
Впрочем в подкрепа на думите му за реалната заплаха срещу Литва от страна на Москва дойде днес съобщението, че Вилнюс официално обяви плановете си да минира изцяло границата си с Беларус и Русия по примера на Полша.
🚨 BREAKING: Lithuania, following Poland’s lead, has announced plans to fully mine its border with Belarus and Russia. pic.twitter.com/XunrjlBKsX
— NEXTA (@nexta_tv) March 23, 2025
800 000 западни войници, ако Русия нападне НАТО: Тайният план на Берлин за Трета световна война
Норвегия, Швеция и Финландия раздадоха на всички граждани брошури със съвети в случай на война
