Вече няколко години Европейският съюз безспорно е в криза, която досега не е преживявал. И причината е, че тази криза постави на дневен ред въпросът от смисъла от съществуването на Съюза. Специално в България все повече хора си задават този въпрос, а проруската пропаганда подклажда настроенията срещу идеята за Обединена Европа – главно с аргументи, че по-бедните на Стария континент никога няма да бъдат приети от по-богатите.
През тази година за пръв път на официално ниво беше поставен простичкият въпрос "Какво искате да е бъдещето на ЕС". Направи го Европейската комисия в лицето на председателя си Жан-Клод Юнкер, който в началото на месец март представи пет сценария за развитие на ЕС или т.нар. бяла книга. Вариантите бяха обобщени по следния начин: да продължим както досега; да има само единен пазар т.е. единствено икономическо обединение на Европа; тези, които искат повече, да правят повече; да правим по-малко, но по-ефективно т.е. да бъдат очертани само няколко приоритета с пълно съгласие между всички държави-членки и да се хвърлят всички сили за постигането им; да повече заедно.
Моментално лидерите на двете най-големи държави в ЕС по това време – Ангела Меркел и Франсоа Оланд изразиха позиция, че трябва да има "Европа на различни скорости". Специално Оланд подчерта, че никой не може да влияе на другите или да взема консолидирани решения, ако те засилват противоречията. Според него, трябва да има проекти в рамките на т. нар. диференцирано сътрудничество, което би позволило на желаещите да участват страни да вървят напред по-бързо и по-далеч в сфери като отбрана, задълбочаване на икономическия и валутен съюз в рамките на еврозоната, хармонизиране на социалната и данъчната политика, културата.
Точно този, трети сценарий от бялата книга, беше изопачен изключително силно от политиците в България. Особено от БСП, но и от ГЕРБ, той беше наречен "Европа на две скорости" и внушението на този израз беше, че големите в Съюза искат изолацията на по-малките – като България. В специална дискусия в Дома на Европа бяха посочени очевидните слабости на българската политическа класа по отношение на европейската политика – че нашите политици не разбират евроинтеграцията, тъй като не могат да четат! Проф. Жасмин Попова изтъкна, че и ЕС е направил стратегическа грешка с подхода по приемането на някои страни-членки – в преговорите за членство с източноевропейските държави ЕК не поставяше върховенството на закона като критерий номер едно и това всъщност попречи на завършването на посткомунистическия преход, като в ЕС влязоха неподготвени държави – като България. България гледа да извлече полза от ЕС, а не да потърси реализиране на своя интерес чрез инструментите, които ЕС предоставя, заяви проф. Георги Димитров, а главният преговарящ за влизането ни в ЕС Владимир Кисьов разви тази теза, добавяйки, че под "полза" нашите политици разбират единствено далавера, докато интересът изисква първо да инвестираш, да дадеш, за да може после да получиш и да береш плодовете на труда си в много по-дългосрочен период от време. Преговорите са най-важният инструмент за развитие на Съюза, а на политическо ниво ние ги заменяме с "Брюксел ни каза", доразви тезата и доц. Антоний Гълъбов.
Преди отбелязването на 60-годишнината от фактическия рожден ден на ЕС, президентът Румен Радев взе отношение относно евроинтеграцията с думите, че не можело едно тяло да върви на две скорости, както и с уточнението, че получаваме много от ЕС и трябва да си подсигурим това "благо" – като не допуснем заложеното след 2020 година ограничение на кохезионната политика т.е. намалението на парите от кохезионните фондове, потвърждавайки тезата на експертите, че България се грижи на първо място да пази ползата от ЕС, а не да гони интересите си. Ограничение за кохезионните фондове е заложено, защото при влизането ни в ЕС преди 10 години се предполагаше, че за период от около 13 години ще успеем да достигнем средното ниво на развитие в Съюза и няма да имаме нужда от постоянна допълнителна помощ – нещо, което явно няма да се случи. В края на годината и вицепремиерът по европейските въпроси Томислав Дончев, и министърът на българското председателство Лиляна Павлова действаха в същия дух като Радев и потърсиха подкрепа относно "постигането на реални резултати в дискусията за бъдещето на политиката по сближаване" на извънредна среща на ЕНП, тъй като първото предложение каква да бъде финансовата рамка на бюджета на ЕС за следващия програмен период (2021 – 2027 година) се очаква официално да бъде представено точно по време на нашето председателство – през месец май, 2018 година. След няколко месеца на говорене как интеграцията на Западните Балкани в ЕС едва ли не е приоритет номер едно на България, след последната за 2017 година среща на върха на ЕС премиерът Бойко Борисов също обяви бюджетът на ЕС за пръв наш приоритет, докато сме председатели, но го направи само с едно изречение и без никакви допълнителни разяснения дали говори за евробюджета за 2018 година или за седемгодишната рамка, което подсилва опасенията, че България дори няма да може да постави разбираемо и ясно на масата за преговори въпроса за това парите от кохезионните фондове да не намаляват след 2020 година! И това се случи, след като няколко държави от Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, Словения и Хърватия) също показаха готовност да подкрепят удължаване и дори засилване на кохезионната политика чрез подписване на специална декларация. България също сложи подпис под тази декларация, което е оптимистичен знак. Песимистично обаче е поведението на Бойко Борисов, който си позволи да заяви пред Народното събрание, че "хората си пишат бели книги за това и онова", което навява мисли, че премиерът не разбира що е то дългосрочна стратегия и няма капацитет да реализира такава, дори когато се отнася до това да не позволи намаление на идващите от Европа средство, които са основен двигател на икономиката ни. Едно от доказателствата, че без средствата от ЕС България ще изпадне в изключително затруднено положение е, че според експерти, занимаващи се с инвестиции в прохождащи български компании, нивото на привличане на частен капитал в българската икономика е 46 пъти по-слабо от средното ниво за Европа!
Друг показателен знак, че България хич не се справя добре като член на ЕС, е традиционният мониторингов доклад на ЕК. И през тази година той беше безпощаден, макар че беше прочетен по крайно различен начин от управляващи и опозиция – още едно доказателство, че нещата не са наред, след като няма абсолютно никакво съгласие какво ни казват от Брюксел за фундамента на държавата ни т.е. за върховенството на правото. Според доклада, "реформите в България набират инерция, но няма нито една изпълнена препоръка от общо 17, поставени в миналия доклад". Според Бойко Борисов това, че има инерция, означава признание от Брюксел, че ще успеем – и то до края на следващата година. Според БСП, ЕК ни казала за пореден път "опитайте пак". Според Реформаторския блок, Брюксел ни заявява, че съдебната ни реформа е на заден план, а според бившия правосъден министър Христо Иванов мониторинговият доклад е чист шамар. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов пък каза, че ЕК от 10 години дава препоръки какво да правим и ние не изпълняваме. А според президента Румен Радев, докладът е прекалено витиеват и може да се чете по различни начини.
И докато политиците рисуваха различни картини на една и съща тема, Българската стопанска камара изкара статистика какво се случва с държавата ни заради факта, че не изпълняваме препоръките за върховенството на закона и истински независимата съдебна система – най-вече срив на инвестиции т.е. все по-мрачно бъдеще. Вместо ЕС да промени нас, ние променяме ЕС, заключи горчиво адвокат Велислав Величов, едно от лицата на "Правосъдие за всички", според когото ЕК действа твърде меко с мониторинга и това позволява "мафията, облечена във власт", да си развява байрака.
Българското разбиране за евроинтеграция
На 25 март, като основен представляващ България във външните отношения заради факта, че имаше служебно правителство, президентът Румен Радев подписа Римската декларация. Тя е символичен документ, с който беше отбелязана 60-годишнината от Римските договори, поставящи основата на Европейския съюз. В тази декларация, обаче, ясно е записано следното: "... ще действаме заедно, с различно темпо и интензивност, където е необходимо, движейки се в една посока ...”, което фактически описва принципа „Европа на различни скорости".
Този пример за колосална разлика между думите и действията на Радев като човек, който заема поста, отъждествяващ българската държавност, по отношение на българското политическо разбиране за ЕС изобщо не беше единственият. Най-фрапиращият касаеше Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (CETA). CETA получи одобрението на Европейския парламент в средата на февруари, като за кратко избухна скандал дали бившият председател на БСП и евродепутат Сергей Станишев е гласувал "за", след като БСП яростно говореше против споразумението и как то ще унищожи България. Станишев, естествено, отрече.
На 10 март обаче Радев, в качеството му на представляващ България на ниво Европейски съвет заради наличието на служебно правителство в България по това време, се подписа под одобрението на Съвета за временно влизане на CETA в сила - въпреки публичните си обещания да даде споразумението на Конституционния съд в България. Шокиращо, въпреки наличието на официално потвърждение на страницата на Европейския съвет, Радев отрече, че подкрепя CETA и се оправда за подписа си с тезата, че всичко било договорено по времето на второто правителство на Бойко Борисов и той нямало какво да направи. Все пак Европейският съд даде рамо на Радев с решение, че всякакви споразумения между ЕС и трета страна, в които има включено изискване за арбитраж, трябва да минат през одобрение на националните парламенти на страните-членки и всички парламенти да го одобрят. В средата на юли президентът официално сезира Конституционния съд по въпроса със CETA, а на 20 септември CETA влезе временно в сила. Какво точно представлява споразумението и включеният в него арбитражен механизъм, който беше определен от БСП и хората с леви разбирания за световно зло – НАУЧЕТЕ ТУК!
Българското председателство
Съвсем очаквано за всеки, който поне малко следи политическия ни живот, подготовката за първото председателство на България премина във фокуса на това какви далавери се случват, а не какви ще трябва да са приоритетите ни и как трябва да ги защитаваме. Чак на 1 декември Народното събрание вече прие програмата за председателството ни, а на 15 декември тя беше представена пред парламента след приемането ѝ от Министерския съвет. Според нея, приоритетите ни са 4: Бъдещето на Европа и младите хора, Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани, Сигурност и стабилност в силна и единна Европа, Цифрова икономика и умения на бъдещето. Ще отстояваме значението на кохезионната политика, за да продължим усилията за заличаване на различията в регионите, обеща министърът по въпросите на европредседателството ни Лиляна Павлова.
Доста късното официално изясняване на приоритетите ни – само две седмици преди да станем официално председатели на ЕС, при това едната от тях е пълна с празници и почивни дни, не беше изненада предвид теклите процеси през цялата година. Още в края на февруари, по време на служебното правителство на Огнян Герджиков, стана ясно, че подготовката не върви добре - чиновниците масово не ходят на курсовете по подготовка за председателството, има неразбории с програмата, както и с най-обикновени битовизми като транспорт и настаняване. В средата на март служебният вицепремиер и член на Изпълнителното бюро на БСП в момента Деница Златева каза, че чак от април ще мислим какви са ни приоритетите т.е. като има редовно правителство, но нямало да отстъпваме по въпросите за кохезионната политика, опазването на границите и бежанската криза. БСП пък дори реши да готви свои приоритети. Точно доклад на Златева показа и, че се бавим фатално с подготовката.
Не закъсня и сметката за европредседателството ни – 150 млн. лева за три години. И въпреки това, според Златева, тези пари не са достатъчни, макар че отделените пари ни вкараха в топ 5 на най-скъпите председателства на ЕС досега. И нищо чудно, след като стана ясно, че само за церемониите по откриване и закриване на председателството ни ще похарчим 4 млн. лева!
За какво харчехме тези пари лъсна доста бързо. Например – имитация на мебели. За да "не се излагаме пред чужденците", предвидихме малко под половин милион лева и за подаръчета за гостите. И тук не закъсняха проблемите – никой не поиска да прави подаръците (вратовръзки и дамски шалове), та се наложи държавата да се договаря пряко, за да има въобще подаръци.
Най-големият срам в подготовката за председателството ни обаче беше този с ремонта на НДК – колко пари се дават и харчат там, както и за какво всъщност! Той избухна на 26 юни, когато министърът по въпросите на европредседателството Лиляна Павлова уволни изпълнителния директор на НДК Мирослав Боршош. Боршош моментално отвърна на удара и внуши, че уволнението му е плод на натиск да подписва определени обществени поръчки. И само ден по-късно лично премиерът Бойко Борисов върна Боршош на поста му, като по-паметливите веднага се сетиха за ролята на Боршош по отношение на политическата кариера на Борисов – през 2005 година, като лидер на младежката организация на СДС Боршош беше сред хората, издигнали кандидатурата на Борисов за кмет на София. Премиерът даже разпореди принципал на НДК вече да е Министерството на културата, а не това на европредседателството. Вместо да подаде оставка, Павлова благодари на Борисов и то след като обясни как има огромни различия с Боршош относно управлението на парите за НДК. Най-добре случилото се описа карикатуристът Христо Комарницки: "Баце дал НДК на Боршош, на Павлова дал петохуйник".
Скандалът, обаче, беше прекалено голям, за да се размине толкова лесно. Бързо-бързо председателят на Съвета на директорите на НДК Борислав Велков публикува разговори във Viber, показващи как се разпределят поръчките за НДК. Велков е син на депутата от БСП Славчо Велков. Ключова се оказа поръчка за 17 млн. лева - тази за изработване на инвестиционния преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на председателството. Но ръководителят на сектор "Електрозахранване" в НДК Иван Беров, чиито думи във Viber Борислав Велков оповести публично, отрече някога да е писал такова нещо.
Започна разследване от специализираната прокуратура, сформирана беше и комисия в парламента заради случая, макар и мнозинство в нея да имаха управляващите, а Боршош се оттегли от НДК "временно". Пред комисията, Лиляна Павлова определи три от обществените поръчки за НДК за съмнителни - за избор на проектиране и строително-монтажни дейности, избор на изпълнител за техника за озвучаване и преводи и за надзор на извършените строително-монтажни работи, обаче те се изпълнявали, защото нямало как да се справим преди да почне председателството ни. Боршош отговори, че Павлова нарочно заблуждава, защото имало проблеми в подготовката на председателството, които не били свързани с НДК. Парламентарната комисия, обаче, се съгласи с Павлова, след като Боршош дори не се появи да говори пред депутатите и след като вече имаше официално повдигнато обвинение. Обвинението е за нецелесъобразно изразходване на средства.
На 3 октомври Боршош се сдоби с още две обвинения – за умишлена безстопанственост и сключване на неизгодни сделки. Беше подаден и сигнал срещу Томислав Дончев, като отговарящ от страна на държавата за НДК при второто правителство на Бойко Борисов.
За капак министърът на културата Боил Банов каза, че за НДК ще трябват още пари - над 3 млн. лева! И призна, че перото "сигурност" също ще създава главоболия. На 12 декември бащата на председателя на Съвета на директорите на НДК Борислав Велков – депутатът от БСП Славчо Велков, публично заяви, че системата за сигурност за европредседателството е лоша, при това не само за НДК, където още нямало поставени прегради срещу опити за самоубийствени атентати с тежкотоварни превозни средства. А след още седмица ремонтираният НДК беше представен пред журналисти - оборудван с "икономични крушки".
Цялата сага около НДК беше най-добре описана от бившия директор на "Напоителни системи" и изявяващ се като политически анализатор Георги Харизанов: "Правата лопата трябва да бъде въведена като инструмент за разговор с държавната администация". Харизанов вероятно говори и от собствен опит, след като преди три години беше "добре обработен" с метални тръби пред дома си.
