Трудната, но необходима задача за прекратяване на най-опасната конфронтация на европейския континент от 1945 г. насам ще изисква от американските политици да бъдат готови да вземат предвид не само военните реалности на фронтовете в Украйна от 2022 г. насам, но и по-голямата геополитическа динамика, довела до конфронтация между Русия и Запада след края на Студената война. Основната точка е дългогодишният спор за европейската енергийна сигурност, в който Русия, САЩ и европейските държави се оказаха от двете страни на барикадата.
Тези енергийни войни, ако бъдат оставени без контрол, заплашват да парализират Европа за десетилетия напред. Но те съдържат и възможности, които могат да гарантират стабилен ред в европейската сигурност и дори нещо повече, в полза на дългосрочните интереси на САЩ. Още: Тръмп да не се прави на мачо: В Държавната дума реагираха на посланието до Путин
Енергийни войни
Зад европейските енергийни войни стоят два различни фактора. Първо, това е икономиката. Русия е един от най-големите износители на енергийни ресурси в света, а руските енергийни ресурси са привлекателни за европейските вносители поради дългосрочни пазарни фактори - ниски цени, опростена логистика и относителното изобилие от руски газ.
Стабилният възход на Германия като глобален икономически център и сърце на европейската индустрия в следвоенните години се подхранва именно от стабилните доставки на евтин съветски, а след това и руски газ. Това споразумение не само се оказа изключително полезно за Германия, но и осигури платежоспособността на целия европейски проект. Наистина е невъзможно да се надцени неговата роля.
Очевидните икономически ползи от икономическите отношения с Русия обаче винаги са били преплетени с геополитически опасения във Вашингтон и на източния фланг на НАТО. Основният сред тях е аргументът, че руските енергийни доставки за Европа биха направили ЕС зависим от Кремъл. Още: Тръмп към Путин за Украйна: По лесния или по трудния начин? Руският вой кънти (ОБЗОР - ВИДЕО)
Идеята, че Москва може да изнудва европейските лидери и да им извива ръцете само със заплахата да затвори вентила към Европа, определено е впечатляваща, но не издържа и на най-повърхностната критика - това дословно пише в анализ в едно от крайните десни американски издания The American Conservative*. Уникалното е, че авторът не си спомня или не знае за 2009 година и как "Газпром" спря газа през Украйна, включително за България, защото казва следното почти дословно: "Руският енергиен гигант "Газпром" не може да си позволи да развали дългосрочен договор за газ само поради политическо напрежение между Кремъл и Европа - това не само ще доведе до огромни финансови загуби и удар върху репутацията му пред други ключови търговски партньори като Китай, но и също така ще лиши компанията от достъп до изключително доходоносния европейски пазар". Бел. ред.: Стартираната от руския диктатор Владимир Путин пълномащабна война в Украйна показа, че той е готов да се лиши от огромния газов пазар в Европа.
Други десни размисли в крайната политическа линия с американска марка - финалният извод е "истината е по средата":
Тези два фактора обаче – икономика и геополитика – достигнаха своята кулминация с началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., тласкайки Европа към пълен и изключително скъп отказ от руска енергия като част от международните санкции срещу Москва. Изкушаващо е да се признае, че пълната изолация на Русия от европейските енергийни пазари е от полза за САЩ и трябва да продължи за неопределено време, но има допълнителни нюанси, с които американските политици със сигурност ще се сблъскат след като кризата в Украйна приключи.
Съединените щати се нуждаят от мощен съюзник в лицето на ЕС, способен да поеме отговорност за собствената си защита, което новоизбраният президент Доналд Тръмп с право търси в опита си да предоговори условията за взаимодействие на САЩ с НАТО. Но сегашният подход, който администрацията на Байдън представя като голяма победа за трансатлантическото единство, на практика увековечи състояние на нещата, в което Европа е толкова уязвима, колкото никога преди в историята на ЕС.
Какво ще е необходимо, за да се прекъсне тази траектория на упадък? ЕС и неговият неофициален лидер Германия ще имат трудно време да се възстановят от продължаващия икономически спад (да не говорим за поддържане на дългосрочен икономически растеж), без да възстановят работещи енергийни отношения с Москва. Русия няма да може да се върне на европейските енергийни пазари, докато продължава войната, но предстоящите мирни преговори за Украйна дават шанс на администрацията на Тръмп и европейските лидери да се включат в това, което Хенри Кисинджър веднъж нарече „разрушителна дипломация“. Още: Турски анализ: Най-големите рискове за Европа от управлението на Тръмп
Перспективата за нормализиране на енергетиката между Русия и Европа е не само полезна за европейските страни в светлината на функционирането на цялата икономика на ЕС, но също така може да се превърне в един от основните козове на Запада в преговорите за прекратяване на войната.
Възможностите пред САЩ
Кремъл ловко се приспособи към енергийните санкции на Запада - включително с рязко увеличаване на енергийния износ към трети страни като Индия, които продават продукти от суров руски петрол (и суров петрол) обратно в Европа срещу надценка. Няма обаче съмнение, че Москва би предпочела да работи директно с европейски клиенти. Обсъждането на тези въпроси в рамките на облекчаването на някои санкции след края на войната има смисъл както от дипломатически, така и от икономически аспект.
Всяко предложение в тази посока обаче вероятно ще бъде посрещнато с контрааргумента, че отрязването на Русия от европейските енергийни пазари е добро и правилно, защото разчиства пътя за безпрепятствения износ на американски втечнен природен газ (LNG) през Атлантическия океан. Още: Сигнал за Тръмп: Катастрофираш, ако прибързаш с преговори с Путин за Украйна
Тази гледна точка обаче пропуска реалността: Съединените щати могат и трябва да рекламират своите енергийни ресурси в Европа, но далеч не е сигурно, че ще могат да изнасят достатъчно втечнен природен газ на достатъчно ниски цени, за да заменят руския газ. Ако Европа разшири своя микс от доставки, това би премахнало напрежението между максимизирането на американския износ на LNG за Стария континент и необходимостта да се отговори на нарастващото търсене у дома, както и да допълни целта на Тръмп да намали цените на енергията за американските потребители.
И накрая, това е и геополитически полезно за САЩ, защото позволението за Русия да възстанови енергийната търговия с Европа ще подкопае повишената зависимост на Москва от търговията с Пекин и ще увеличи дистанцията в руско-китайските икономически отношения, които достигнаха безпрецедентни висоти в резултат на санкциите, наложени от администрацията на Байдън.
Въпреки че настоящото ръководство на ЕС представя отказа от руски услуги като някаква постоянна стратегия, не е трудно да си представим, че същите икономически реалности, които подтикнаха европейските държави да установят дългосрочни енергийни отношения с Москва, ще бъдат възстановени през следващите години, след като украинският военен конфликт стане история. Още: Тайната подкрепа на САЩ: Байдън е помагал на украинската индустрия за дронове
Съединените щати имат уникалната възможност да предотвратят това развитие на събитията, без да принуждават европейците да действат в разрез със собствените си икономически интереси, а като възобновят енергийната търговия между Русия и Европа при изгодни за Вашингтон условия. Една от възможностите е закупуването на "Северен поток 2".
От гледна точка на САЩ, това би било с един куршум - два заека: Първо, американските компании ще започнат да получават комисионни за сделки за руски газ, навлизащ в Европа (което от своя страна ще разсее опасенията, че руснаците са притиснали пазара).
Второ, ключов тръбопровод, притежаван от Вашингтон, значително ще ограничи геоикономическото влияние на Москва, като веднъж завинаги ще сложи край на всякакви опасения относно европейската зависимост от Русия. Взети заедно, тези две предимства биха могли да сложат окончателен край на енергийните войни на Европа при условия, благоприятни за икономическите и военни интереси на САЩ, пише The American Conservative.
Тръмп правилно забеляза политическата шизофрения на европейските елити, които искат от САЩ военна защита срещу Русия, въпреки че самите те поглъщат стотици милиарди кубически метри руски газ. Но решението не се крие в толерирането на пълната и постоянна зависимост на Европа от Съединените щати по отношение на сигурността (която администрацията на Тръмп с право се стреми да наруши), нито в изискването за икономически самоубийствено изоставяне на енергийните връзки с Русия. Още: Лъжите за "проваления мир от Истанбул" отново напират в медийната среда в САЩ
Има среден път, който насърчава едновременно дългосрочната европейска стабилност и американските интереси. Отдавна е необходимо и предстоящите преговори за Украйна да представляват възможност за поколенията да се положат основите на стабилен и траен трансатлантически ред за просперитета на Америка и Европа.
* Автор: Марк Епископос
Превод: Ганчо Каменарски
