Повече от една четвърт от електроенергията в Швеция в продължение на два последователни месеца се произвежда от вятърна енергия, но нов доклад предупреждава, че емисиите на страната скоро може да нараснат.
През февруари Швеция е произвела от вятър рекордните 27 % от електроенергията, което е малко повече от рекорда от 26 %, поставен през януари тази година.
Според анализа на енергийния мозъчен тръст Ember това е най-високият дял на вятърна енергия, произвеждана някога в страната.
Това постижение идва след години на инвестиции във възобновяеми енергийни източници - усилия, които "се отплащат", казва Николас Фулгам, анализатор на данни за енергетиката и климата в Ember, предава БГНЕС.
"По-голямото производство на вятърна енергия прави мрежата на Швеция по-устойчива на засушавания и предпазва потребителите от високи разходи", казва той.
"С амбициозната си политика за по-нататъшно разширяване на вятърната енергия, Швеция е готова да постигне допълнителни ползи за разходите, сигурността и климата."
Според годишния доклад за оценка на Шведския съвет за политика в областта на климата обаче страната ще увеличи и емисиите си на парникови газове.
"Вместо бързо да намалят емисиите, промените, за които е взето решение и които са обявени досега, напротив, ще увеличат емисиите в близко бъдеще, според собствената оценка на правителството”, се посочва в доклада, цитиран от Евронюз.
Как Швеция постави нов рекорд по производство на електроенергия от вятъра?
Швеция има амбициозни цели в областта на чистата енергия и се стреми до 2040 г. да достигне 100 % производство на електроенергия от възобновяеми източници, а до 2045 г. страната се стреми да няма нетни емисии на парникови газове. Тези цели бяха поставени при управлението на социалдемократите, които през ноември бяха заменени от дясноцентристки алианс от три партии.
За да постигне тези цели, Швеция влага средства в чиста енергия. От 2018 г. насам капацитетът на вятърната енергия се е удвоил и сега страната разполага с близо 5000 турбини.
Те са генерирали около 4 теравата енергия през февруари - 27% от търсенето на електроенергия в страната.
През 2022 г. Швеция е инсталирала 2,4 GW мощности за вятърна енергия. Само Германия е инсталирала повече - около 2,5 GW. Един гигават може да захрани около 750 000 жилища.
"С високата амбиция на политиката за по-нататъшно разширяване на вятърната енергия, Швеция е готова за допълнителни ползи за разходите, сигурността и климата", казва Фулгам.
"Други европейски държави биха могли да направят същото, ако последват примера ѝ."
Как другите страни от ЕС се справят с вятърната енергия в сравнение с Швеция?
През 2022 г. глобалните емисии на парникови газове достигнаха 58 млрд. тона - рекордно високо ниво. Но възобновяемите енергийни източници имат потенциала да намалят тази тревожна обща стойност.
Вятърната енергия произвежда само 0,02% от емисиите на CO2 на единица енергия в сравнение с въглищата.
Тъй като цените на енергията в световен мащаб продължават да растат, подхранвани от нахлуването на Русия в Украйна, изграждането на капацитет за чиста енергия става все по-наложително.
Вятърната енергия е особено добър вариант, тъй като не е застрашена от засушаване, както е при водната енергия.
Но много европейски страни изостават.
През 2021 г. ЕС е разгърнал общо 34 GW вятърни и слънчеви мощности. Според анализа на Ember, годишните добавки ще трябва да се увеличат, за да останат постижими климатичните цели. Блокът ще трябва да разполага с общо 76 GW до 2026 г., за да задържи глобалното затопляне в рамките на 1,5ºС.
При прогнозираните темпове на разгръщане само четири от 27-те държави от ЕС (Финландия, Хърватия, Литва и Швеция) ще постигнат достатъчно високи годишни увеличения на вятърните мощности, за да постигнат тази цел.
Защо Швеция е критикувана за увеличаването на емисиите?
Въпреки успехите си в производството на вятърна енергия, Швеция има да извърви дълъг път в областта на климата.
Новото дясноцентристко коалиционно правителство не е амбициозно в областта на климата, заяви при представянето на новия доклад Сесилия Хермансон, председател на Шведския съвет за политика в областта на климата.
"Загубихме инерция и ще се движим в грешна посока, ако политиките не бъдат променени", предупреди тя.
"Политиките, които бяха представени досега, не са достатъчни за постигане на целта за 2030 г. Прогнозите са, че промените в политиките, които бяха обявени, дори ще увеличат емисиите на парникови газове в краткосрочен план."
Ако емисиите наистина се увеличат, това ще е първият случай в скандинавската държава от две десетилетия насам, в който те нарастват.
