Едно от най-големите национални малцинства, живеещи в Украйна, е българското - около 200 000 етнически българи обитават най-вече южните региони на Украйна. Таврийски, бесарабски, кримски българи – всички те имат своята уникална история. От първите заселвания в Бесарабия, през репресиите и Гладомора до руската окупация във войната й срещу Украйна – какво са преживели българските заселници разказват директорът на Украинския център за близкоизточни изследвания Игор Семиволос и бесарабската българка Тетяна Станева, основателка на Международния етнографски фестивал „ОКО“ в село Чушмелий, пред Громадске радио.
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Първите селища и разцветът им
Появата на българското население на територията на съвременна Украйна е свързана с руско-турските войни от XVIII - XIX век. Тогава част от българското население с помощта на руската армия се преселва на територията на район Буджака в Бесарабия и създава първите си селища. Появява се и Болград като своеобразна столица на бесарабските българи.
Още: Бесарабските българи обвиниха Костадин Костадинов в престъпление срещу човечеството
През 1861 г. български колонии се появяват в Северното Приазовие, казва Игор Семиволос.
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
„Промените настъпиха след края на Първата Кримска война (1853-1856 г. – бел.ред.). В резултат на мъртвото споразумение част от територията, населена с българи, трябваше да премине към Румъния. Далеч не всички българи се съгласяват да останат на територията на Румъния. Тогава руското правителство предлага несъгласните българи да се преселят на територията, която остава в пределите на Руската империя. И всъщност по това време те получават сертификат за собственост върху земя в приазовските степи“, казва той.
Селищата, заети от българите, принадлежат на ногайците (един от етносите в Русия, говорещ език от тюркската езикова група – бел.ред.). Те от своя страна са били масово преселени в Османската империя.
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Първите години след преселването са много трудни за българите.
Още: Българи от Украйна възмутени от думите на Костадинов, никога не са искали "българска автономия"
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)
„Един известен местен български писател, Михо Ходжински, описва в книгата си цялата история на преселването на българите в Приазовието. По-късно той е репресиран от съветските власти. Той е един от тези, които предложиха българските преселници да се върнат обратно в България. Това е много интересен процес - от една страна имаме преселване на българи на територията на Руската империя, когато те бягат от османското иго, а по-късно има известни усилия те да се върнат в българската си родина, особено когато България отново става независима държава“, продължава Семиволос.
Едновременно с това българите основават значителен брой селища на територията на тогавашната Таврийска губерния (южната част на съвременна Украйна).
„Ако погледнем архитектурата, голяма част от българите в Бесарабия са имали подобна на румънската архитектурна традиция – с дълги къщи. А в Приазовието те са взаимствали от немската архитектура. Защото там редом с българите са живеели много немци. През 1914-та година е имало повече от 100 000 немци на територията на Запорожка област. И все пак в къщите на българските заселници има и типично български орнаменти в украсата, задължителните три прозореца и т.н. Веднага се усеща, когато влезеш в българско село, веднага се виждат особеностите“, обяснява той.
Дълго време таврийските българи са били освободени от данъци и не са били призовавани в армията. Периодът от 1880 до 1914 г. е време на просперитет за българските заселници. Селищата им процъфтяват, земята дава добра реколта, населението расте. Например в село Андриевка, недалеч от Бердянск, по това време са живеели около 15 000 българи, подобно е положението и в други селища – Преслав, Инзовка и т.н., допълва директорът на Центъра за близкоизточни изследвания.
Още: Украинска българка: Неутралните към нас утре ще са неутрални и към България (ВИДЕО)
Съветската власт и разстреляният български елит
Ситуацията се влошава през Първата световна война, когато България става съюзник на Централните сили. Започва и гражданска война, по тези места се придвижват белогвардейци, австрийци, установява се съветско правителство и всяка промяна води след себе си реквизиция на провизии, конфискация на имущество и т.н., в резултат на което българското население намалява. „В края на 20-те години на XX век започва нова вълна на русификация и борба с национализма. И целият български елит в този национален регион е разстрелян“, разказва Семиволос.
Следват особено болезнени процеси – колективизацията и Гладомора, от които българската общност силно пострадва. „Близо до село Ботиево, край черквата, има голям паметник на загиналите по време на Гладомора и там, за разлика от много други паметници, които съм виждал, са посочени имената на хората – българин, украинец, българин, украинец“, обяснява изследователят.
Депортация в Урал
Още: Бесарабски българин е загинал на фронта в Донецка област
През Втората световна война, когато България е на страната на Тристранния пакт, българското население отново се възприема като враждебно. Само от Крим през 1944 г. заедно с кримските татари и други народи са депортирани над 12 000 българи, като голяма част от тях са изпратени в трудови лагери в Урал и Средна Азия.
„Онези, които се опитаха да избегнат това, трябваше да се откажат от българския си етнос. Те възприеха да се наричат украинци. Това бе сериозен удар върху българската общност от този период. Българите се затвориха в себе си като общност, на практика спряха да проявяват външно традициите си“, казва Семиволос.
Това продължава до средата на 60-те години на миналия век, когато отношението към българите в Съветския съюз се смекчава, защото самата България вече е социалистическа държава. „Но този период съвпада с масовата тотална русификация. Всъщност това се случи не само с българите, а също и с приазовските гърци. Имаше опити да се предотврати русификацията и да се продължи с обучението на български език, но това бе възприето като враждебна проява на национализъм“, казва Игор Семиволос.
Борим се и умираме за свободата на Украйна
Още: Писмото на украинските българи: "Не ни плаща Украйна. Сърцето ни е българско"
Едва когато Украйна става независима държава българският език отново започва да се изучава, възникват български езикови дружества, появява се украинско-български колеж, писатели и журналисти събират и публикуват изгубената информация, включва се в разговора и Тетяна Станева.
Най-голямото българско село в област Одеса е Кринично (на български Чушмелий) на брега на езерото Ялпуг – основано е през 1813 г. от българи, преселили се от Североизточна България.
„Завинаги ще бъдем с два корена в сърцата си, но с един дом. И този дом е Украйна. (...) Украйна е нашият дом от много време. И ние го защитаваме сега, умираме за свободата на нашата Украйна – за да защитим нашия дом. Българите така са се вкоренили тук, че са превърнали празната степ в... не ме е страх от тази дума - в рай“, споделя Станева.
Българската общност и войната на Русия срещу Украйна
Част от българската общност в Украйна пострада сериозно от руската окупация, от репресиите на окупаторите, казва Игор Семиволос.
А Тетяна Станева добавя няколко думи конкретно за българския принос в борбата с руската пропаганда.
"Много често казвам, че в България, където руската пропаганда използва националните малцинства, тя манипулира като твърди, че Украйна потиска украинските българи и не им позволява да учат на български език. Аз самата съм журналист. Знам как се фабрикува пропагандата, как се представя 100% лъжа за чиста истина. И че хората абсолютно го приемат. (...) България е пропита с агентура и пропагандата е много силна", казва Станева.
"Винаги казвам, че Украйна е най-толерантната страна от всички, които познавам и съм посещавала. Аз съм жив свидетел, застанал пред вас, от вашата кръв, с по-чиста българска кръв, отколкото може да се намери в България. (...) Стоя пред вас и на вашия език ви казвам, че това не е вярно. (...) Надявам се да има резултати от моята работа, от моите усилия. Виждам, че има. Въпреки това все още има измамени хора (от руската пропаганда - бел.ред.)“, казва Тетяна Станева.
