Все още свикващ с оръжието и военните дрехи, Антон изведнъж се оказва заобиколен от украинските сили, а куршумите прелитат покрай него. Един от тях уцелва ръката му.
"Това беше първият ни сблъсък с врага, дори не бяхме произвели изстрел. Нападнаха ни от засада, а ние не можехме да отвърнем на удара. Трябваше да се предадем", казва 21-годишният руски военнослужещ в интервю за британския "Гардиън".
Антон е пленен от украинските сили близо до Николаев на 2 март заедно с още петима войници от неговото подразделение, докато руските сили провеждат настъпление към стратегически важния корабостроителен град край Черно море. Антон, който моли да не се съобщава истинското му име, прекарва следващите 45 дни в украински плен. В крайна сметка е освободен в средата на април - след като Москва организира размяна на пленници с Украйна, и разговаря с "Гардиън" от руска територия.
Историята му е много рядко срещан разказ, тъй като и Москва, и Киев до момента предоставят прекалено малко информация за съдбата на стотиците пленени войници. Кремъл не оповестява имената на своите военнослужещи, задържани в Украйна. Въпреки това, по време на пленничеството си, Антон е представен като „руски затворник“ в интервю с известен украински влогър. Посочен е и като пленен руски войник и в уебсайтове, близки до властите в Киев. Един от членовете на семейството му потвърждава, че 21-годишният мъж е бил заловен в Украйна, а по-късно разменен.
Антон, който произхожда от малък, отдалечен град в Сибир, казва, че е подписал договор да се присъедини към армията през декември миналата година, малко след като е завършил професионално училище. Връщайки се назад във времето, смята, че е трябвало "да направи всичко възможно", за да избегне армията.
За първи път отрядът на Антон е прехвърлен през последните дни на декември 2021 в анексирания от Русия Кримски полуостров, където му казват, че ще участва в "едноседмичен" курс на обучение. До онзи момент на практика не е получавал никакво военно обучение, което да го подготви адекватно за пълномащабна война. С течение на седмиците в Крим някои членове на подразделението му започнали да се притесняват, че ще бъдат изпратени на война - перспектива, която той смятал за напълно "абсурдна".
"Много от младите момчета дори не можеха да си представят, че ще отидем на война. Обявиха ни новината в последния момент, в нощта преди инвазията (б.а. – тоест 23 февруари)", казва Антон. "В крайна сметка, наистина не е честно как се отнесоха с мен руските власти. Бях изпратен в Украйна напълно неподготвен".
Разказът на Антон повтаря този на редица други руски войници, които по подобен начин са нямали представа, че отиват на война, докато не са прекосили границата с Украйна. Военни експерти твърдят, че решението на Москва да не каже на голям брой свои войници за инвазията, е едно от обясненията за блокирането на военната кампания на Кремъл.
На 25 февруари, ден след като руските войски навлизат в Украйна, подразделението на Антон получава заповед да премине границата откъм Крим. Той казва, че военните били откарани с бронирани автомобили в покрайнините на Николаев, който бе подложен на тежки атаки от руските сили в първите дни на войната.
Докато продължават пеша, част от подразделението се отделя от основната група и попада в засада на украинските сили на 2 март, по-малко от седмица след влизането си в страната. Антон казва, че при залавянето му е бил улучен от куршум, който счупил кост на ръката му. Малко след това украинските сили поставили торба на главата му и той бил откаран в затворническа килия, местоположението на която все още му е неизвестно.
В началото животът в плен е доминиран от страха. „Потреперваш и от най-малкия звук. Всеки ден се надяваш това да не е последният ти, надяваш се да не те убият“, припомня си Антон.
Руският войник споделя, че не е бил измъчван физически по време на престоя си в плен, но казва, че украинските войници изтезавали психически и него, и останалите му колеги. „Постоянно ни казваха, че с Русия е свършено, че принадлежим към дъното на обществото. Заплашваха, че ще ни оставят да гладуваме“.
Антон добавя, че макар някои охранители да изглеждали така, сякаш "искат да те наранят", повечето останали спокойни и не позволили „на животинския си инстинкт да се прояви".
Съгласно Женевските конвенции задържането на военнопленници след залавянето им не трябва да се разглежда като форма на наказание, а като средство за предотвратяване на по-нататъшно участие в конфликта.
Впоследствие, казва Антон, скуката завладяла всички пленени руснаци. "Ако имахме късмет, ни даваха да прочетем нещо случайно. Понякога ни даваха да гледаме украинска пропаганда по телевизията. През повечето дни просто се взирахме в стените пред нас", казва той и добавя, че по време на пленничеството си е бил преместван три пъти.
В един момент той е помолен да запише интервю за залавянето си пред известен украински влогър. Украинските власти са предоставили на журналисти и влогъри достъп до руските военнопленници. Такива видеоклипове се гледат от стотици хиляди хора в YouTube, но също така са подложени на критики за нарушаване на Женевските конвенции.
"В такава ситуация, като затворник, разбираш, че всъщност нямаш избор да откажеш. Съгласяваш се, въпреки че ти казват, че можеш да откажеш", казва Антон.
Накрая, в началото на април, 21-годишният мъж е уведомен, че ще бъде разменен за украински войник. Макар че Киев и Москва са участвали в няколко обмена на затворници, и двете страни не разкриват почти никакви подробности за механизмите, които стоят зад размяната. На 4 април Украйна заяви, че държи около 600 руски военнопленници. Русия не публикува точни данни, но в края на март нейният омбудсман по правата на човека съобщи, че в страната има повече от 500 задържани украински войници.
Оттогава броят им значително нарасна, след като най-малко 1000 украински бойци, включително членове на батальона "Азов", бяха прехвърлени в контролирана от Русия територия. Киев заяви, че бойците от "Азовстал" ще бъдат включени в размяна на пленници, но някои руски официални лица отвърнаха, че те могат да бъдат съдени или дори екзекутирани.
Според Антон той е бил част от размяна "един за един", включваща 17 други руски войници, която се е състояла близо до украинския град Мелитопол. Веднага след като се завръща в Русия, службите за сигурност го разпитват усилено за престоя му в Украйна. "Те искаха да знаят дали все още могат да ми се доверят. Това беше стандартна процедура".
Но едва няколко дни след като е изписан от руска болница, Антон усеща пълната тежест, която времето, прекарано в плен, е нанесло на духа и тялото му. "По време на пленничеството блокирах повечето си емоции. Просто се опитвах да не мисля за живота си", казва той. „Сега обаче сънувам ужасяващи сънища. Едва мога да спя. Качих много килограми“.
Антон споделя, че властите му дали около 2300 евро като обезщетение за нараняванията му. Според руското военно законодателство военнослужещите не получават специални обезщетения за това, че са били държани като военнопленници. Законите гласят, че 21-годишният руснак трябва да се върне на служба, след като се възстанови от нараняванията си.
Но след преживяното в Украйна Антон вече търси начини да се откаже от военната служба завинаги. "Просто искам да се върна у дома, това е всичко“.
