Липсата на боеприпаси обрича украинските сили да водят войната срещу Русия единствено отбранявайки се от ударите. "Война обаче не се печели с глуха отбрана", казва военният анализатор Микола Белесков пред АРД. Ето какво сподели той:
В каква фаза на войната се намираме сега?
Микола Белесков: В момента се вижда ясно, че това, което започна през ноември 2023 година, а именно опитите да се атакува на няколко фронта едновременно, не носи на Русия очаквания резултат. Връщаме се към т.нар. позиционна война - с цената на ужасни загуби. Да припомня, че само в Авдеевка загинаха до 17 000 руски войници, а над 20 000 бяха ранени.
Още: Нова атака с дронове срещу руска петролна рафинерия
Но как стана така, че Русия пое инициативата?
Микола Белесков: Русия води война на изтощение. При изтощителната война са важни ресурсите - който разполага с повече ресурси, може да избира каква тактика да следва. Украйна не може да си позволи подобен лукс и премина към отбрана. Точно такъв вид война водим в момента.
Русия може да избира дали да се защитава, или да напада. Руснаците избраха да атакуват, защото разполагат с повече боеприпаси за ракетните си системи и артилерията. Освен това, както виждаме, те все по-често използват ракети от различен тип. По официални данни само през първото тримесечие на тази година по протежение на фронтовата линия са били изстреляни повече от 4000 ракети.
Русия масирано атакува енергийната инфраструктура на Украйна. От какво се нуждае Украйна в момента най-спешно?
Още: ООН: Заплахата за украинския народ вече е екзистенциална (ВИДЕО)
Микола Белесков: Независимо дали говорим за отбрана или настъпление, ние се нуждаем от по-голяма подкрепа в две ключови области. Първата е противовъздушната и противоракетната отбрана. Защото виждаме как Русия активно извършва класически въздушни нападения, как импровизира с авиационни бомби и как ги модернизира, а и как увеличава производството на ракети, за съжаление. Това означава, че се нуждаем от противовъздушна отбрана, но от такава, която да покрива както страната, така и сухопътните части, които участват в сражения.
Втората област са боеприпасите за ракетните войски и артилерията. Тъй като е трудно да се осигурят голям брой изтребители, които да поемат тази задача, ние разчитаме на артилерията и ракетните установки. Както за руснаците, така и за нас това вече е ракетна и артилерийска война. Нуждаем се от боеприпаси. Опитваме се да компенсираме този недостиг, като използваме дронове камикадзе с технология FPV, както и други видове бомбардировки.
Говорите за модернизирани руски авиационни бомби. Какво представляват те и какво ги прави толкова опасни?
Микола Белесков: Когато руснаците разбраха, че със старите авиобомби не могат да постигнат нищо повече, те решиха да ги модернизират, превръщайки ги в тъй наречените "планиращи" бомби - с допълнителен модул се увеличава далекобойността им с 40 километра. Те нямат нищо общо с модерните американски или френски аналогични боеприпаси, но все пак представляват крачка напред.
Още: Украйна закъсва с войниците, затишие за Купянск и Лиман (ВИДЕО)
Това позволява на руснаците да ги изстрелват дълбоко в тила на фронтовата линия и извън обсега на украинската ПВО. А това е много голям проблем, защото ние не можем да сваляме тези бомби.
Означава ли това, че Украйна не е в състояние да се защитава срещу такива нападения?
Микола Белесков: Най-многото, което можем да направим, е да се опитваме да сваляме самолетите, от които се изстрелват тези бомби. Но за тази цел ние се нуждаем от системи за противовъздушна отбрана с обсег над 50 километра. Такива са например са "Пейтриът", каквито имаме обаче само в ограничен брой. Това е един от основните проблеми.
Според президента Зеленски Украйна се нуждае от 25 системи "Пейтриът", за да може да защитава собственото си въздушно пространство от руските ракетни атаки. Но тъй като тя не разполага с толкова ПВО системи, всеки ден Украйна трябва да решава какво да защитава. Така ли е?
Още: Новини от Норвегия подсказват колко F-16 отиват в Украйна
Белесков: Основната дилема е дали да защитаваме големите градове или сухопътните ни части. И за съжаление Русия използва тази дилема срещу Украйна.
Украйна има нужда не само от оръжия, но и от войници. Възрастта за наборната военна служба беше намалена от 27 на 25 години. От колко нови войници се нуждае армията?
Белесков: Руснаците призовават 30 000 до 40 000 души всеки месец. Разбира се, загубите им са много по-големи, но дори да вземем половината от това, например 15 000 до 20 000 руски попълнения месечно, то ние се нуждаем от поне 200 000 души. Това са приблизителни оценки, ако погледнем на ситуацията от другата страна и вземем предвид различните философии за водене на война. Така че може би украинската армия не се нуждае чак от 500 000, но при всички положения от не по-малко от 200 000 нови войници.
Германия подкрепя Украйна повече от всяка друга страна в ЕС. Какво още може да направи Федералната република?
Още: Путин продължава да се преструва на радетел за мир в Украйна
Белесков: В Украйна положителният образ на Германия и германците сега донякъде е помрачен от действията на един човек - на федералния канцлер. За съжаление. Ние оценяваме например доставките на различни системи за противовъздушна отбрана като "Гепард", "ИРИС-Т" и "Пейтриът" и необходимите за тях боеприпаси. Но война не се печели само с отбрана.
Рано или късно за успешна защита ще трябва да бъдат доставени и крилатите ракети "Таурус". За да стабилизираме фронтовата линия, трябва да можем да нанасяме удари в определена дълбочина. А за това са необходими подходящи ракети с обсег от 200 километра и повече.
Източник: Дойче веле
Още: Макрон с призив за "устойчиви" усилия в отбранителната индустрия
"Демилитаризация": Вижте как Путин оправда ударите по енергийната система в Украйна
