Русия твърди, че държи силната позиция в газовата ситуация, но изглежда, че Владимир Путин има сериозни проблеми. Руснаците са започнали да изгарят природен газ, като пламъците могат да се видят чак от Финландия. Те вече продължават повече от месец, съобщава авторитетната финландска медия Yle*.
Изданието се позовава на граждански сигнал, в който се твърди, че всеки може да види пламъците във вечерните часове от брега на най-югоизточната финландска община Виролахти. Ари Лайне съобщава, че е видял огромни огнени вълни, когато е посетил остров Ланскери край руската граница на 24 юли. Наблюдавал ги е с телескоп и е заснел снимки на пламъците, публикувани впоследствие от Yle, които са потвърдили информацията.
#Russia burns gas intended for export to the EU at the border with #Finland pic.twitter.com/cPqXor724h
— RoINTEL (@RoINTEL) August 5, 2022
„Определих посоката и започнах да се чудя дали идва от същата посока, от която са газ станциите. Да, тя съвпадна“, казва Лайне.
Според сателитни снимки от системата за мониторинг на пожарите на НАСА, от 17 юни насам всеки ден са откривани пламъци в компресорната станция Портовая на руската държавна компания „Газпром“. В близост до станцията не са наблюдавани други пламъци.
Компресорната станция е станция, в която се повишава налягането на газа и по този начин се увеличава преносният капацитет на газопреносната мрежа. Вероятно пламъците са причинени от изгаряне на природен газ в компресорната станция, констатират от финландската медия. Изгаряне в случая означава контролирано и умишлено унищожаване на горящ газ. Това вероятно е причината за пламъците. Тази гледка е често срещана и във Финландия през годините, например в рафинерията „Несте“ в Порвоо, отбелязват от Yle.
Според сателитните снимки на НАСА обаче - преди този период в района на компресорната станция на "Газпром" на брега на Финския залив не е засичан огън от септември миналата година. Финландия не е получавала природен газ от Русия от май, тъй като отказа да плаща за газа в рубли, поискани от Кремъл. Същото сториха през април и България, и Полша, а по-късно Путин спря кранчето на още европейски страни.
Проблеми за Русия
Олга Вейсанен - директор "Комуникации и отговорност" във финландската държавна енергийна компания „Gasum“, не коментира пряко ситуацията в Русия, но казва, че изгарянето би трябвало да се извършва в определени ситуации във връзка с производството и преноса на газ. Според нея такова разпалване е равно на проблеми за Москва.
„Ако например има неизправност в терминал за втечнен природен газ или в инсталация за биогаз, може да се наложи да се прибегне до изгаряне, например за да се поддържа постоянно налягане в газовия резервоар“, обяснява Вейсанен. „Ситуация, която налага изгаряне на газ, може да възникне например, ако синьото гориво не може да бъде доставено на клиента или клиентът не може да го получи. Това показва, че има големи смущения“.
Преди няколко години във фабриката на „Huntsman Pigments“ в Пори избухва пожар, а по това време тя е най-големият потребител на газ в скандинавската страна, доставян по тръбопровод от терминала за втечнен природен газ. „Тогава временно нямаше къде да доставяме целия газ, така че се наложи той да бъде изгорен“, припомня Вейсанен от „Gasum“.
Например във Финландия втечненият природен газ се изгаря на факел, когато синьото гориво се изпарява при разтоварването на корабния товар на терминала за внос на LNG. Природният газ се втечнява, като се охлажда до -162 градуса, а при нагряване отново се изпарява.
Руското горене на газ е заплаха и за Финландия
Изгарянето на горива оказва влияние върху състоянието на климата по света. Петери Таалас - генерален секретар на Световната метеорологична организация, казва, че при изгарянето се образува т.нар. черен въглерод, тоест прах от сажди, който ускорява топенето на снега и леда, когато попадне върху тях. Това, от своя страна, ускорява изменението на климата в северните региони.
Черните въглища не са единствените, които топят леда и снега. Таалас заявява, че емисиите на въглероден диоксид са номер едно в случая, а след това се нарежда метанът. Черният въглен е прахова емисия, чийто живот в атмосферата е 1-2 седмици. Дъждът може да ускори утаяването на частиците на земята, но самите частици могат да се разпространят на голяма площ в рамките на няколко седмици. Например във Финландия по пролетния лед могат да се видят черни частици, които според Таалас са свързани както с изгарянето, така и с големите източници на емисии в района на Санкт Петербург.
Таалас е на мнение, че икономическите санкции са засегнали Русия по-бързо от очакваното. Отрази ли се войната върху климата на Русия? „Това е интересен въпрос. Факторът на заплахата за Русия в по-дългосрочен план беше, ако светът значително намали или спре да използва изкопаеми енергийни източници. Това ще се отрази значително на доходите на Русия. От гледна точка на борбата с изменението на климата - вече се виждаше, че руският пазар на изкопаеми горива ще се свие. Тази заплаха обаче витаеше там от гледна точка на следващите няколко десетилетия“, казва той.
Изнудването на Путин
Владимир Путин заплаши Европа с пълно спиране на газа с действията си спрямо „Северен поток 1“. Той намали количествата природен газ по тръбопровода към Германия до едва 20% от капацитета заради „неизправни турбини“. Едната от тях бе поправена в Канада и беше издадено специално разрешително, с което да се заобиколят санкциите и да бъде върната в Европа заради нуждите от синьо гориво. После обаче мистериозно спря да работи и втора турбина, за което от „Газпром“ не дават подробности.
ОЩЕ: Путин търгува със страх - скорошната кончина на Европа от студ е преждевременен слух
Една от опорните точки на Кремъл е, че може да пренасочи износа на газ и да продава в Азия вместо в Европа, като така избегне икономически загуби. Това обаче не е вярно. Под 10% от капацитета за синьо гориво на страната е втечнен природен газ, така че за износа Кремъл остава прекалено зависим от системата от фиксирани тръбопроводи за пренос. Огромна част от газопроводите на Русия са с поток към Европа. Тези, които водят началото си от Западна Русия, не могат да се свържат с отделна мрежа от тръбопроводи, която е връзка между Източен Сибир и Азия - тя съдържа само 10% от капацитета на европейската тръбопроводна мрежа.
Всъщност 16,5-те милиарда кубически метра газ, изнесени от Русия за Китай през миналата година, представляват по-малко от 10 процента от 170-те милиарда куб. м, постъпили от Руската федерация към Европа. Дългосрочно планираните азиатски проекти за газопроводи, които са в процес на изграждане, все още са на години разстояние от пускане в експлоатация, а финансирането на тези скъпоструващи начинания сега също поставя Русия в значително неизгодно положение.
Като цяло Москва се нуждае от световните пазари в много по-голяма степен, отколкото светът се нуждае от руските доставки. През 2021 г. Европа получава 83% от руския износ на газ, но черпи само 46% от собствените си доставки от Русия. Оказва се, че Путин изнудва Европа, плащайки значителна финансова цена.
ОЩЕ: 9 развенчани мита на Путин за ефектите от санкциите
*Журналистката Йесика Аро, която работи за Yle, е автор на книгата „Троловете на Путин“.
