Малцина сигурно са чували за остров Тузла. Дългото 6 км и широко 600 метра парче земя е разположено между сега окупирания от Русия полуостров Крим и Краснодарския край на Руската федерация. Макар и малък, островът заема важна част от историята - там за първи път Москва опитва да анексира украинска територия.
Историята: спорен язовир, план за анексия и преговори
По време на голяма буря през 1925 г. косата, която удължавала Таманския полуостров (Русия), претърпява огромна ерозия. Така се формира остров Тузла.
3/ Tuzla Island was formed when the spit that continued the Taman peninsula (Russia) suffered from massive erosion during a major storm in 1925. The island is 6 km long and 600 m wide. pic.twitter.com/rjbxkjItKt
— Volodymyr Tretyak 🇺🇦 (@VolodyaTretyak) November 14, 2024
Още: Взрив в кола в анексирания Севастопол: Убит е капитан 1-ви ранг от Черноморския флот (ВИДЕА)
През 1941 г., островът става част от Кримската автономна съветска социалистическа република (в СССР). Както е известно, през 1954 г. Кримска област (от 1945 г. тя вече не е република) е предадена на Украинската ССР.
През септември 2003 г. Русия започва да строи язовир от Таманския полуостров към Тузла, за да съживи ерозиралия полуостров, без никакви предварителни консултации с украинските държавни органи.
Москва планира да анексира острова и да обяви Керченския проток за свои вътрешни води. Дотогава водите изцяло принадлежат на Украйна според границата между двете съветски републики.
Това се потвърждава от изявлението на Дмитрий Рогозин от 2003 г. По това време той е председател на Комисията по международни въпроси на Държавната дума. По думите му – само едната страна получава приходи от влизането на търговски кораби в Азовско море. „В отговор на тези едностранни действия на Украйна относно начисляването на такси за преминаването на всички плавателни съдове, започна строежът на този язовир“, заявява Рогозин.
7/ It confirms the statement by Rogozin in 2003. At that time, he was Chairman of the State Duma Committee on International Affairs. pic.twitter.com/F8Xd2lM4U2
— Volodymyr Tretyak 🇺🇦 (@VolodyaTretyak) November 14, 2024
Още: Взривове разтърсиха Крим: Пламна цистерна с гориво (ВИДЕО)
Местни рибари първи забелязват строежа. Един от тях заявява, че били готови да се бият и че поискали от военните няколко базуки.
Президентът на Украйна Леонид Кучма лети обратно от Южна Америка, за да реши проблема. Украйна мобилизира около 500 войници, а държавният глава лично посещава острова.
9/ President of Ukraine Leonid Kuchma flies back from a South America trip to solve the problem. Ukraine mobilizes around 500 soldiers, and the president visits the island himself. pic.twitter.com/krK82YvlpN
— Volodymyr Tretyak 🇺🇦 (@VolodyaTretyak) November 14, 2024
На 30-31 октомври 2003 г. започват преговори между Украйна и Русия, които водят до спиране на строителството на язовира. Разстоянието до незавършения язовир е около 100 метра от острова. Дължината на изкуствения водоем тогава е 3,8 км. Президентът Кучма твърди, че няма да преговаря за нищо, което вече е "решено за Украйна".
На 24 декември 2003 г. двамата президенти - Кучма и диктаторът Владимир Путин - подписват договор. Съгласно документа Керченският проток е обща вътрешна акватория на двете страни. Конфликтът обаче не е напълно разрешен.
През 2010 г. украинският посланик в Русия изразява скептицизъм по отношение на споразумението. Според него Москва не е искала да маркира никаква граница и да използва заедно с Украйна Керченския проток. Украинската страна иска да се придържа към официалната граница, подобно на граничното деление между Украинската и Руската ССР.
След това идва 2014 г. и незаконното окупиране на Крим. Русия използва острова и язовира като основа за изграждането на Кримския мост, който сега се опира на остров Тузла.
16/ Russia used the island and the dam as a foundation to build the Crimean Bridge, which now relies on Tuzla Island. pic.twitter.com/symDrvy7NP
— Volodymyr Tretyak 🇺🇦 (@VolodyaTretyak) November 14, 2024
Още: Какво ще правим след войната: Стратезите в Кремъл още нямат отговор (ОБЗОР - ВИДЕО)
"Когато се връщаме към миналото, с болка осъзнаваме, че украинците и Западът са пропуснали нарастващата заплаха от страна на Русия след 2000 г. Предупредителните знаци бяха налице. Въпреки това светът си затвори очите, докато руският империализъм се засилваше", пише украинският блогър Владимир Третяк.
